Инсулинът е хормон, който се произвежда от бета-клетки, които са клетките разпръснати в панкреаса. Произвеждания инсулин се освобождава в кръвния поток и пътува по цялото тяло. Инсулинът е важен хормон, който има много действия в рамките на тялото. Повечето от действията на инсулина са насочени към метаболизма и контрола на въглехидрати (захари и нишесте), липиди (мазнини) и протеини. Инсулинът също е важен в регулирането на клетките на тялото, включително и растежа им.
Инсулиновата резистентност (ИР) е състояние, при което клетките на тялото стават резистентни към ефектите на инсулин, това е нормална реакция, когато даденото количество инсулин се намалява. В резултат на това са необходими по-високи нива на инсулин, за да се изпълняват нормалните функции на тялото. Съпротива се наблюдава и при двата вида инсулин в организма (ендогенни) и ако инсулинът се прилага чрез инжектиране (екзогенна).
Вероятно има няколко причини за инсулинова резистентност включително и силният генетичен фактор (наследствената компонента), някои лекарства също могат да доведат до инсулинова резистентност. В допълнение, инсулиновата резистентност се наблюдава често при следните условия:
• метаболитен синдром
• прекалена пълнота
• инфекция или тежко заболяване
• стрес
• по време на използването на стероиди
Инсулиновата резистентност предшества развитието на диабет тип 2, понякога с години. Лицата, които в крайна сметка ще развият диабет тип 2, на тези лица кръвната захар и нивата на инсулина са нормални в продължение на много години, а след това в някакъв момент се развива инсулинова резистентност.
Едно от действията на инсулина е да предизвика клетките на тялото, особено на мускулните и мастните клетки, да премахват и използват глюкозата от кръвта. Това е един начин, по който инсулина контролира нивото на глюкоза в кръвта. Инсулинът има този ефект върху клетките чрез свързване с инсулиновите рецептори на повърхността на клетките.
Можете да си представите, че инсулинът "чука" на вратите на мускулните и мастните клетки. Клетки чуват почукването и отварят, за да се използва глюкозата от клетката. При инсулиновата резистентност, мускулите не чуват почукването и панкреаса е уведомен, че трябва да направи повече инсулин, което повишава нивото на инсулин в кръвта и причинява силно почукване.
Съпротивлението на клетките продължава да се увеличава с течение на времето. Докато панкреасът е в състояние да произвежда достатъчно инсулин, за да се преодолее тази съпротива, нивата на кръвната захар остават нормални.
Когато панкреасът не може да произвежда достатъчно инсулин, нивата на кръвната захар започнат да се покачват, първоначално след хранене, когато са най-високи нивата на глюкозата и е необходимо повече инсулин, но в крайна сметка по-късно това става и на гладно. В този момент, диабет тип 2 е налице.
