Хората се хранят с месо от праисторически времена. Според много специалисти не е задължително да се яде месо, за да осигурите важни вещества на организма си, без които той не може да функционира правилно.
Все повече хора стават вегетарианци, водени от желанието си за здравословен начин на живот или заради нежеланието си да консумират месо.
Много от вегетарианците консумират риба, мляко, масло и яйца, докато крайните вегетарианци – веганите – изобщо не докосват храна, която има нещо общо с животни.
Има много хора, които искат да станат вегетарианци, но се притесняват от това, че няма как да набавят на организма си необходимите белтъчини, които получават от месото и месните продукти.
Белтъчините се образуват с помощта на аминокиселините, които присъстват в месото. Някои от аминокиселините не могат да се изработят от човешкия организъм и могат единствено да се доставят посредством някои храни, на първо място месо.
Растенията обаче също имат способността да синтезират аминокиселини – от въздуха, почвата и водата. Животните получават белтъчини от растенията или като консумират други животни, които са растителноядни.
Смята се, че заедно с растителните аминокиселини се получават и продукти , необходими за усвояването на белтъчините – въглехидрати, витамини, микроелементи, хлорофил.
Белтъчините, които се намират в ядките и в зърнените култури, се смятат от някои специалисти за по-пречистени от белтъчините в месото.
Растенията, които снабдяват човешкия организъм с ценни белтъчини, са пшеница, боб, млечните продукти, зеленчуците – краставици, домати, ряпа, патладжани, зеле, цвекло, броколи, лук, гъби, спанак, грах.
Белтъчини има и в плодовете, а също така и в соята. Тя е пълноценен заместител на белтъчините от месото, затова се използва в ястия, които традиционно се правят с месо.
