Болестта на Бехтерев, наречена още анкилозиращ спондилит представлява много тежко хронично възпаление в областта на гръбначния стълб и сакроилиачните стави /кръстно-хълбочни/. Те се намират в долната част на гърба, точно където кръстцовата и двете хълбочинни кости се свързват.
Хронично протичащото възпаление в областта причинява силна скованост и болка в областта на гръбнака. Засегнатите стави са оточни и силно болезнени. След определен период от време спондилитът /хронично възпаление на гръбнака/ причинява пълно сливане на прешлените. Този процес се обозначава като анкилоза.
Болестта на Бехтерев е системна ревматична болест, което означава, че може да засегне редица други органи и тъкани в цялото тяло. Болестта на може да предизвика увреда и възпаление в други стави и дори да засегне органи като очи, бели дробове, сърце и бъбреци.
Болестта на Бехтерев има общи черти с други артритни заболявания като реактивния артрит, болест на Крон и язвен колит, псориатичния артрит.
Причини за болест на Бехтерев
Причината за появата на това заболяване не е уточнена. До този етап медицината е наясно, че отговорни за развитието на анкилозиращия спондилит са генетични фактори и фактори от околната среда /както вътре, така и вън от организма/.
Доказано е, че склонността за развитие на заболяването се унаследява по генетичен път и в повечето случаи пациентите с болестта на Бехтерев носят специфичен ген от комплекса на тъканната съвместимост. Все пак наличието на този ген не предизвиква заболяването, а увеличава риска от възникването му.
Няма единно мнение как точно започва възпалителния процес при болестта на Бехтерев и как се засягат отделните органи.
Най-вероятно се касае за активация на имунната система срещу бактериална инфекция. Поради неизвестни причини веднъж активирана имунната система не успява да се изключи.
Болестта на Бехтерев е рядко заболяване, което засяга 1 на всеки 1000 души. Среща се по-често при мъже, отколкото при жени. Може да се появи във всяка възраст, но предимно се наблюдава във второто или третото десетилетие от живота на човек.
Симптоми при болест на Бехтерев
Симптомите при заболяването са причинени от възпаление в областта на гръбначния стълб, ставите, органите и последващите усложнения. Оплакванията варират при отделните пациенти.
Възпалението причинява болки и скованост в долната част на гърба и съответно горната част на седалището, врата и цялата останала част на гръбнака. Сковаността и болката се появяват постепенно с периоди на дълги обостряния. В отделни случаи началото може да бъде много тежко и бурно. Тези симптоми са по-ясно изразени сутрин или след продължителни периоди на обездвижване на тялото.
Типична черта на заболяването е, че оплакванията започват от долната част на гърба и по-късно обхващат горната част на гръбнака и гръдния кош. Най-често болката е тъпа, дълбока и неясно локализирана.
Тежкото и хронично възпаление на гръбнака може да причини сливане на прешлените. След това сливане болката изчезва, но за сметка на това гръбнакът губи изцяло своята подвижност.
Болестта може да обхване и ставите, при които ребрата се свързват с гръбнака. В резултат на изкривяването на гръбнака и намалената подвижност на гръдни кош се намалява способността за дишане на дробовете. Освен това може да възникне възпаление на белите дробове, поради което болните страдат от кашлица и недостиг на въздух.
Възможно е да възникнат артритни промени и в други стави.
Засяга се коленете, тазобедрените стави и глезените. Не е изключено да се възпалят и ставите в пръстите на краката.
Засягането на органите е сериозно усложнение на болестта на Бехтерев. При засягане на очите се развива възпаление на ириса – зачервяване, сълзене, болка и парене. В редките случаи на засягане на сърцето се наблюдава нетипично бавен сърдечен ритъм. При засягане на аортата се появява недостиг на въздух, замаяност и лесна уморяемост.
В напредналите стадии на болестта се наблюдава бъбречна недостатъчност, неврологичен дефицит /породен от счупване на гръбначните прешлени.
Диагностициране на болест на Бехтерев
От изключително значение е информацията за наличие на роднини с подобно заболяване. По време на клиничен преглед лекарят може да установи белези на възпаление на ставите и ограничен обем на движения. Възможно е да се установи и засягане на други органи. Особено характерни за болестта на Бехтерев са сутрешните болки и скованост, поради което лекарят обръща специално внимание на тези симптоми.
Инструменталните изследвания за диагностициране на заболяването включват рентгенография, компютърна томография и магнитен резонанс.
Лечение на болест на Бехтерев
Понеже все още не е уточнена причината за възникване на заболяване, не съществува определено лечение, което да даде трайно и пълно излекуване. На този етап лечението има за цел да облекчи болките и да предотврати появата на нови. Терапията включва прилагането на медикаменти, потискащи реакцията на имунната система и намаляващи възпалителните процеси.
За преодоляване на сковаността се препоръчват физикална терапия и рехабилитация, които увеличават обема от движения и съхраняват дихателната функция на гръдния кош.
Много често се употребяват нестероидни противовъзпалителни медикаменти за намаляване на симптомите. Кортикостероидните препарати също дават положителни резултати, но прекомерната им употреба може да доведе до редица нежелани странични ефекти.
Прогнозата при заболяването и добра и в редица случаи пациентите могат да водят напълно нормален начин на живот. За съжаление при някои от случаите болестта предизвиква тежка инвалидизация.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
