Хипопитуитаризмът е еднокринно заболяване, което се характеризира с намалено или напълно липсващо отделяне на един или няколко хормона от хипофизната жлеза. Причините за възникване на това заболяване са твърде разнообразни.
Хипофизната жлеза играе изключително важна роля в човешкия организъм. Тя е жлеза, която контролира функцията на всички останали жлези. Именно това е причината, поради която я наричат „диригент“ на жлезите в тялото. Нарушенията във функциите й причиняват дефекти в останалите ендокринни жлези и съответно проблеми в работата на органите.
Видове хипопитуитаризъм
Вроден хипопитуитаризъм – дължи се на генетичен дефект. Унаследява се от някой от родителите. Различни са причините, които носят отговорност за възникване на вродения хипопитуитаризъм. Когато процесът е в самата хипофизна жлеза, хипопитуитаризмът е първичен. Вторичният хипопитуитаризъм е причинен от различни дефекти във функцията на хипоталамуса или на прекъсване на връзката му с хипофизата.
Придобит хипопитуитаризъм – дължи се на механично увреждане на жлезата при оперативни интервенции или се проведено лъчелечение. Други причини могат да бъдат възпалителни изменения и съдови заболявания с различна етиология. Някои туморни процеси също могат да причинят нарушения във функциите на хипофизата.
Симптоми при хипопитуитаризъм
Според вида на засегнатия орган се проявяват различни симптоми. В нормално състояние хипофизата отделя соматотропен хормон, който отговаря за растежа. Липсата на този хормон води до джуджешки ръст /нанизъм/. Ако растежът в организма вече е завършил пък се наблюдават други отклонения, които засягат нормалното развитие на мускулната и костната система.
Настъпват остеопоротични изменения в костите. Във връзка с получения хормонален дефицит на хипофизната жлеза настъпва и хипогонадизъм. При това състояние деца не навлизат в пубертета, а възрастните страдат от тежки нарушения на либидото, проблеми с репродуктивната способност и дори безплодие.
Хипопитуитаризмът може да предизвика вторична бъбречна недостатъчност. Болните се оплакват от отпадналост, загуба на апетит и лесна уморяемост. Хипофизата оказва контрол върху функциите на щитовидната жлеза чрез тиреотропния хормон. Липсата му причинява кретенизъм при деца и микседем при възрастни.
Разгръщането на симптомите при хипопитуитаризъм отнема години. При наличието на локален туморен процес началните прояви обикновено са свързани с нарастването му – главоболие и нарушено зрение, след което се появяват и смущенията в половите функции.
С намалената функция на щитовидната жлеза се свързват състояния като непоносимост към студ, сухота на кожата, забавена сърдечна честота, потисната физическа и психическа активност, запек. Понижената надбъбречна функция се характеризира с ниско артериално налягане, понижение на нивото на кръвната захар, оредяване на окосмяването под мищниците. Характерен за болните от хипопитуитаризъм е състарения облик.
Диагностициране на хипопитуитаризъм
За да се постави точната диагноза са необходими редица клинични изследвания. Благодарение на тях се установяват нарушенията, които засягат хипоталамуса и хипофизата. По този начин се доказва и наличието на дисфункция в останалите жлези в тялото. От важно значение е откриване на причината за възникване на хипопитуитаризъм.
Лечение на хипопитуитаризъм
Основно значение за лечението на хипопитуитаризъм има установяването на етиологичния фактор и съответно неговото отстраняване. Много често се налага назначаването на хормонална заместителна терапия. При дефицит на гонадотропини се прилагат полови хормони – при мъже тестостерон, а при жените – естроген.
При деца, засегнати от хипопитуитаризъм се прилага растежен хормон. В някои случаи се налага хирургична намеса. Тя зависи от от подлежащата причина и тежестта на заболяването.
Прогнозата е добра, но лечението трябва да бъде започнато навреме. Заместителната терапия на намалените или липсващи хормони в организма е задължителна.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
