Клепачите притежават мускули, които ги отварят и затварят. Когато поради една или друга причина мускулът, който повдига горния клепач откаже да се задейства, клепачът пада надолу и покрива роговицата повече от 1 мм, което е нормално състояние. Това изпадане на клепача се нарича птоза.
Когато клепачът покрива роговицата повече от 2 мм птозата е лекостепенна; когато е между 3-4 мм штпзата е средна степен; при повече от 4 мм налице е тежка птоза. В някои случаи горният клепач покрива изцяло роговицата и клепачната цепка липсва. Възможно е тази птоза да доведе до амблиопия.
Видове птоза
Вродена птоза – причинена е от непълно развитие на мускула, който повдига клепача /леватор/. В повечето случаи птозата е изолиран проблем, но не е изключено децата с вродена птоза да имат проблеми и с подвижността на очната ябълка, неврологични заболявания, тумори на клепача. Вродената птоза, оставена без лечение не се подобрява с течение на времето.
Придобита птоза – птоза, която се появява в по-късна възраст. Тя може да бъде предизвикана както от явления като външни травми и изгаряния, така и от изменения, настъпващи с възрастта и заболявания. Най-честите придобити птози се срещат при възрастни в резултат на дегенеративни изменения в тъканите. Мускулът-повдигач на горния клепач отслабва и се отпуска.
Придобитата птоза може да бъде:
Неврогенна – засягат се нервите, които активират мускулите на клепача. Увреждането може да се дължи на съдови заболявания, менингити, сифилист, интоксикации, тумори и др.
Сенилна – получава се в резултат на отслабване на тъканите около клепача в резултат на нормалните процеси на стареене.
Може да се получи след отстраняване на катаракта или дълготрайно използване на контактни лещи.
Миогенна птоза – дължи се на слабост на мускула повдигач или е симптом на заболявания като мускулна атрофия, миастения гравис и др.
Механична птоза – дължи се на оток, възпаление след операция на окото, тумор.
Травматична птоза – причинена е от директно увреждане на повдигача на горния клепач.
Лъжлива птоза – към този вид птоза спадат състояния, при които причината за притворената очна цепка не е спаднал горен клепач. Много често отпуснатата и надвесена кожа на горния клепач /блефарохалаза/ се приема именно за птоза. Това не е заболяване, а естествен процес на остаряване и до голяма степен зависи от структурите на лицето.
Симптоми при птоза
Характерните симптоми на състоянието се изразяват във видимо спадане на горния клепач; умора в очите, която е резултат от опити на пациента да придържа очите си напълно отворени; двойно виждане; трудно затваряне на окото напълно.
Диагностициране на птоза
Тъй като птозата е заболяване, при което клепачът придобива характерен външен вид, поставянето на диагнозата е сравнително лесна задача. Важен момент в диагностицирането на птозата е изясняването на причината за настъпването й. Само по този начин може да се излекува основният процес, което ще доведе и до значително подобряване на състоянието на клепачите.
Лечение на птоза
При вродената птоза най-често е необходима хирургична намеса, въпреки че съществуват и изключения, които могат да бъдат излекувани чрез консервативно лечение. Офталмологът определя необходимостта от операция, вземайки предвид годините на пациента, сериозността на птозата и дали само единият или двата клепача са засегнати.
За да се определи вида на хирургическата процедура се прави измерване ширината на очната цепка, подвижността на очните ябълки и функцията на повдигащия мускул. Всяко едно дете с птоза, оперирано или не трябва всяка година да бъде преглеждано от офталмолог.
При придобитата птоза, когато е необходимо лечението също е хирургично. Когато повдигащият мускул е отделен от тарзалната плочка, прикачването на мускула може да коригира състоянието. Важно е да се знае, че въпреки повдигането на клепача перфектната симетрия и пълното движение не винаги се постигат.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
