Интерстициална белодробна болест е много особен вид възпаление, което обхваща белия дроб. Всъщност, ако трябва да сме по-конкретни, ще кажем, че възпалението касае тъканта, която заобикаля и отделя алвеолите в чифтния орган от дихателната система.
Алвеолите представляват неголеми мехурчета, в които протича обмяната на газове в белия дроб. Трябва обаче да подчертаем, че това възпаление се отнася до поддържащата тъкан, а не до алвеолите.
Причини за интерстициална белодробна болест
Има много причини, които допринасят за развитието на интерстициална белодробна болест. Така пример някои от лекарите предполагат, че заболяването се дължи на отслабване на имунната система. Други пък са на мнение, че става въпрос за ответна реакция към дадени условия.
Оказва се, че първопричинители на състоянието могат да бъдат налични токсини, отровни вещества и частици от околната среда, включително кварцов пясък, влакнести минерали и др.
Друг път пък възпалението се явява отговор срещу прием на някои специфични медикаменти, осъществена химиотерапия в зоната на гръдния кош, както и заболявания като склеродермия, ревматоиден артрит и др.
Много често обаче възпалителното състояние се наблюдава, без да има логично обяснение за него. Такова самостоятелно, първично възпаление, с неизвестна причина, се нарича идиопатична интерстициална белодробна болест.
Симптоми при интерстициална белодробна болест
Съществува широка гама от сигнали, подсказващи за развитието на подобен тип заболяване, като те се обуславят най-вече от първопричинителя на възпалението. Без съмнение най-често срещаните сред тях са задухът и понижаването на кислородното съдържание в кръвта, а също и влошена белодробна функция.
В общия случай се наблюдават и симптоми като суха кашлица, умора, намален толеранс към всички физически дейности, обща отпадналост, залежаване, липса на апетит, рязко спадане в телесната маса, анорексия, уголемяване на сърцето, разширяване на върха на пръстите и др.
В някои случаи интерстициална белодробна болест настъпва без някакви изявени оплаквания да подсказват за наличието ѝ, тъй като състоянието се развива постепенно и неусетно.
Ако то се остави без контрол обаче, могат да настъпят някои усложнения като дихателна недостатъчност, високо кръвно налягане в белодробните съдове, сърдечна недостатъчност и др.
Диагностициране на интерстициална белодробна болест
Ако пациентът започне да усеща регулярно някои от посочените вече симптоми, е препоръчително да се обърне за помощ към медицинско лице. Лекарят разпитва болният за неговите оплаквания и извършва физикален преглед.
Но за да се постави сигурна и адекватна диагноза, са нужни не само анамнеза и физикален преглед, а провеждането и на специфични изследвания, които да помогнат на медиците да изключат възможността за други заболявания, чиято симптоматика е много близка до тази на интерстициалната белодробна болест.
Обикновено лекарят назначава кръвни тестове, с помощта на които да се установи съдържанието на кислород в кръвта. Възможно е също така специалистите да си послужат и с рентгенография и компютърна томография за поставяне на точна диагноза.
Наложително е и проверяване на белодробната функция. Това се осъществява с помощта на специализиран уред, известен като спирометър. Пациентът трябва да издиша в тръбичка, която е свързана с апарата.
Лекарят може да прецени и че е нужно изследване с биопсия. При този вид изследване с помощта на тънка тръбичка с камера се проследява състоянието на белия дроб. При нужда се взема проба от белодробната тъкан.
Лечение на интерстициалната белодробна болест
Лечението на интерстициалната белодробна болест зависи най-вече от първопричинителя на състоянието. В общия случай първият ход, който пациентът може да направи, за да подобри своето здравословно състояние, е да прекрати употребата на цигари.
За да забави развитието на заболяването, лекарят може да назначи и прием на кортикостероиди, които пък се съчетават с имуносупресанти. Може да се назначи и дихателна терапия. Добре е също така, докато трае лечението, болният да се намира в среда с чист въздух.
Ако специалистите не могат да установят точната причина за възпалението, курсът на лечение обикновено е доста продължителен и труден. При това положение той е насочен основно към притъпяване на симптомите. Ако състоянието на пациента е много тежко, може да се наложи и извършването на операция.
