Синдром на сухото око представлява термин, който обединява в себе си различни заболявания и състояния, характеризиращи се с нарушено овлажняване на окото.
В нормално състояние, сълзите къпят окото, отмивайки попадналите в него малки частици и прах, поддържайки го влажно през цялото време. Сълзите съдържат ензими, които неутрализират микроорганизмите, обитаващи окото.
При синдром на сухото око не се произвеждат достатъчно сълзи или те са некачествени и се изпаряват по-бързо от нормалното.
Различни са причините, които могат да доведат до синдром на сухото око. Той може да бъде част от естествените процеси на стареене на организма, да се дължи на прием на различни лекарства, замърсяването на околната среда.
За една от основните причини се смята недостатъчното мигане, в случаите на взиране в екрана на компютъра. Окото трябва да мига по няколко пъти в минута, за да се създаде естествения слъзен филм, който покрива окото и защитава роговицата.
Синдром на сухото око може да бъде симптом на различни заболявания. Според някои от последните проучвания, приемът на мултивамини и тютюнопушене увеличават риска от сухота в очите.
Симптоми при синдром на сухото око
Основните симптоми на състоянието включват постоянна сухота, дразнене и парене в очите. Някои хора се оплакват от чувство за чуждо тяло в окото, събиране на белезникав секрет, преходно замъгляване на зрението. По-рядко се срещат оплаквания като светобоязън, сърбеж, тежест и умора в клепачите.
Симптомите на синдром на сухото око се задълбочават при попадане в условия на повишено изпарение /вятър, климатик/, продължително четене или работа на компютър. Възможно е симптомите да намалеят при затваряне на очите. Ако не се вземат мерки навреме е възможно да се стигне до разязвяване на роговицата, а в тежките случаи – загуба на зрение.
Диагностициране на синдром на сухото око
Поставянето на диагнозата синдром на сухото око значително е улеснено от характерните симптоми. Сухотата, дразненето и паренето в очите обикновено насочват лекаря. Специалистът може да направи няколко теста, които да потвърдят диагнозата.
При един от най-важните тестове, сълзите се оцветяват с багрило и след няколко премигвания на биомикроскоп чрез специален син филтър, специалистът засича времето до появата на неоцветени полета или точки – сухи петна. Флуоресцеинът оцветява и зоните с дефект в епитела на роговицата. Този тест дава информация не само за наличието на сухо око, но и за състоянието на роговичната повърхност.
Много важно е да се определи на какво точно се дължи синдром на сухото око, защото в някои случаи е възможно да се приложи етиологично лечение.
Лечение на синдром на сухото око
В зависимост от причината, синдромът на сухото око е състояние, което може и да не излекува. Дори и да не се постигне пълен успех при лечението, сухотата, паренето и дразненето могат да се овладеят.
Очният лекар предписва изкуствени сълзи, които по своята същност представляват овлажняващи капки. Най-добре е те да бъдат без консерванти. Могат спокойно да се използват от пациенти, които носят контактни лещи.
Когато причина за синдром на сухото око е възпаление на клепачите, освен изкуствените сълзи се назначава лечение с антибиотик, както и отлична хигиена на миглите.
В много тежки случаи се поставят временни или постоянни тапички на слъзните канали, които запазват сълзата от оттичане през дренажната система на окото към носа.
За да не се обострят оплакванията, лицата със синдром на сухото око трябва да носят носят слънчеви очила, за да се намали излагането на прах, вятър и слънце. В помещения с климатици да се използва овлажнител или съд с вода. Паузите при работа с компютър и съзнателното мигане са задължителни.
Профилактиката на синдром на сухото око се състои в отказване от тютюнопушенето; избягването на горещ, сух и замърсен въздух; осигуряване на редовна почивка на очите. Своевременното лечение на всички възпалителни заболявания е важно условие.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
