Дисграфия представлява специфично нарушение на възможността за писане. Трудностите, които съпътстват процеса на писане, могат да се проявят при деца с напълно нормална интелигентност.
Често дисграфия се дължи на прекалено стягане на мускулите, което е свързано със смущения от емоционален характер.
Дисграфията се изразява в липса или замяна на един елемент от буквата с друг, добавяне или пропускане на буква, сливане на думите в едно цяло. Децата с дисграфия бъркат и близките по изписване букви.
Още преди да тръгне на училище, детето проявява определени признаци, които, ако не се отстранят навреме, могат да доведат до проблеми.
Родителите трябва да бъдат внимателни по отношение на няколко въпроса – дали детето различава звуковете; как се ориентира във времето и пространството; може ли да построи правилно изреченията; разполага ли с достатъчен речников запас за своята възраст.
С особено внимание трябва да се наблюдават децата, които са левичари; двуезичните или многоезичните; онези, които имат ясно изразени проблеми с паметта и вниманието.
Видове дисграфия
Аграматична дисграфия – този вид дисграфия се свързва с несформираната система от граматични правила. Това означава, че детето сякаш пише против правилата, не съгласува род и число.
Акустична дисграфия – тя се изразява в замяната на букви, които съответстват на близки по произношение звукове. Най-често се наблюдава заменяне на звучни с беззвучни съгласни.
Артикулаторно-акустична дисграфия – детето пише думите така, както ги чува.
Анализ-синтезна дисграфия – представлява пропускане на букви или срички, размяна на букви, повторение или вмъкване на излишни букви, отделно изписване на представките и слято писане на предлозите.
Оптическа дисграфия – представлява затруднено зрително различаване на графичните знаци, което е в резултат от обърканите зрително-пространствени представи.
Симптоми при дисграфия
Проблемите и симптомите при дисграфия са свързани предимно с възможностите за овладяване и реализиране на процеса на писане.
Специфичните симптоми на дисграфия включват спазми на пръстите при поставена цел за писане; смесване на много малки и много големи графични знаци в един текст; смесване на печатни и ръкописни буква; намалена скорост на писане при по-дълъг текст; неправилна последователност на знаците; много силен или слаб натиск на химикала; нечетлив почерк; твърде голям наклон спрямо хоризонталната линия.
Диагностициране на дисграфия
Поставянето на диагнозата дисграфия се извършва от логопед, който след запознаване с проблемите на детето и консултация открива проблема. Необходимо е да се установи типа на дисграфията и евентуалните причини, които са довели до това разстройство.
Лечение на дисграфия
Дисграфията не е заболяване и с помощта на логопед, който работи в тясно сътрудничество с детето и родителите, проблемът може да бъде напълно отстранен. Провеждат се дълги упражнения, по време на които детето постепенно се справя с нарушенията в писането.
Към мерките за ранна профилактика на дисграфия, родителите не бива да се отнасят несериозно, защото за нормалното овладяване на писането и четенето е необходима напълно целенасочена корекция в съществуващите отклонения.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
