Туларемията представлява инфекциозно заболяване, което се причислява към групата на зоонозите. При заразените хора, туларемията протича в много различни клинични форми, според засегнатия орган.
Туларемията се причинява от грам отрицателен микроорганизъм – Francisella tularensis, който задължително се развива в аеробна среда. Тези микроорганизми са много взискателни за култивиране и се изолират с помощта на специални хранителни среди.
Резервоар на туларемията са диви животни – хищници, зайци, гризачи и др. Сред животните заболяването се разпространява по трансмисивен път – чрез ухапване от насекоми или по хранителен път.
Туларемията се среща по-често при хора, които работят на полето или селскостопански работници. Хората могат да се заразят по трасмисивен, контактен, въздушно-прахов или алиментарен начин /чрез прием на заразена вода и храна/.
След навлизането на болестотворните микроорганизми по някои от гореописаните механизми, те достигат до регионалните лимфни възли, които се увеличават и стават болезнени. По кръвен и лимфен път бактериите достигат до различните органи в тялото.
В засегнатите от болестта тъкани се развиват възпалителни промени и грануломи /белези на специфично възпаление/. Подобни възпалителни изменения могат да се развият в регионалните лимфни възли, слезката, белите дробове и др.
Симптоми при туларемия
Инкубационният период на туларемията обикновено е няколко дни. Началото на болестта е остро, а симптомите наподобяват тези при грип.
Това са болки в ставите, липса на апетит, повишена температура, повръщане, гадене, кашлица. Клиничните прояви зависят от засегнатия орган и се разделят на няколко по-характерни клинични форми.
Първата и най-често срещана е язвено-жлезна. Освен симптомите, които наподобяват грип, във входната врата /мястото, откъдето е тръгнало заболяването/ се образува папула. След няколко дни тя се пука и образува язва.
След още няколко дни се възпаляват и регионалните лимфни възли, стават болезнени и оточни.
Следващата форма е жлезна. При нея се засяга предимно лимфните възли. При очно-жлезната форма бактериите навлизат през конюнктивата и предизвикват тежък конюнктивит.
Септичната форма на туларемията започва много внезапно с увреждане на общото състояние, като се засягат всички органи и системи. Настъпват много тежки кръвоизливи, шок и дихателна недостатъчност.
Белодробната форма на туларемията също протича много тежко. Началото е много остро с увреждане на общото състояние /висока температура, мускулни и ставни болки, втрисане, задух/.
Орофарингеалната форма на заболяването се развива след поглъщане на заразена храна. Засягат се фаринкса и лигавицата на устната кухина, както и регионалните лимфни възли.
Диагностициране на туларемия
Диагностицирането на туларемия се извършва на база клиничната картина и усиленото търсене на източника на инфекцията. За да се потвърди диагнозата се вземат секрети от язвите, кръвта, лимфните възли и конюнктивите. Правят се микроскопско и култорелно изследване, чрез което се изолират микроорганизмите.
Лечение на туларемия
Туларемията основно се лекува с антибиотици. За подобряване на различните болестни симптоми се предписват и различни според случая симптоматични средства. Ако е възможно терапията трябва да се започне още преди поставянето на диагнозата.
Препоръчва се веднага след диагностицирането пациентите да бъдат настанени в болнично заведение. Антибиотичната терапия продължава около 2 седмици. При по-късно започване на лечение, необходимото време за излекуване може да трае по-дълго.
Предпазване от туларемия
Необходимо е да се избягва всякакъв контакт с инфектирани диви животни. Също така трябва да се изключи ползването на водоизточници, които се използват и от диви животни.
Необходим е строг ветеринарен контрол над месото от дивеч. Предаването от човек на човек не е възможно, но за лицата, които са изложени на професионален риск се изисква ваксинация.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
