В живота на всяко дете настъпва моментът, в който то се научава да пише и все по-често използва това свое умение. Ако се притеснявате обаче, че вашето дете не се справя с писането и въобще не проявява интерес към него, има начини да повлияете на ситуацията.
Като за начало, погрижете се винаги около малките ви палавници да има достатъчно материали за писане. Не е нужно те да са само химикали и моливи. Боичките и пастелите също биха могли да послужат за този вид дейност, стига да са в наличност.
Отделете време да запознаете децата с азбуката. За да запомнят по-лесно буквите, можете да им измислите увлекателна приказка или игра. Ако нищо не ви хрумва, винаги можете да си набавите специална книжка за тази цел. Книжарниците изобилстват от такива.
Изговаряйте думите бавно заедно с малкия си наследник и му помагайте да ги казва буква по-буква. Целта е детето да чува ясно звуците и да ги разпознава. Помогнете на децата в предучилищна възраст да запомнят буквени съчетания, като им ги представите и обясните по възможно най-елементарния начин.
Както специалистите много пъти са казвали, родителят е най-добрият пример за своето дете. Ето защо се постарайте, колкото се може по-често да пишете пред детето си. Така то ще свикне, че това умение е нещо нормално и малко по малко ще започне да си служи с него.
Ако забележите, че детето пише по-смело с лявата ръка, вместо с дясната, никога не се опитвайте да го отучите. Това може само да доведе до по-сериозни проблеми и да повлияе на личностното му развитие. Дайте му пълна свобода на действие, нека пише, както му е удобно.
Не натяквайте на малчугана, ако е сгрешил някоя дума. Да, грамотното изписване е важно, но в ранна детска възраст, е съвсем нормално то да остане на заден план. Дори и да забележите сгрешена думичка, не правете забележка на хлапето си, а го поощрете, че е започнало да пише.
Стимулирайте децата си да пишат, но за целта използвайте креативни начини. Никога не им заповядвайте или нареждайте. И накрая, но не на последно място, не ги обвинявайте и не давайте за пример детето на съседката, което отдавна вече се е научило да пише правилно.
