Цьолиакията представлява хронично възпалително автоимунно заболяване, при което човешкият организъм показва непоносимост към храни, които съдържат глутен. Цьолиакията, позната още като глутенова ентеропатия/глутенова непоносимост, се среща при деца и възрастни.
Смята се, че около 1% от населението по света страда от цьолиакия. Заради автоимунния характер на заболяването и уврежданията на тънкото черво, които причинява, някои медицински специалисти го причисляват към т. нар. алергични ентерити – възпалителни заболявания на тънкото черво, които се причиняват от алергични реакции. Глутенът е белтък, който се съдържа в някои от зърнените храни – пшеница, ечемик, ръж или овес.
Цьолиакията се среща най-вече при деца след кърмаческия период, когато тепърва започват да приемат храни, съдържащи въглехидрати. Много важна роля играе и количеството на приетия глутен, както и периодът, в който той започва да се въвежда в детското хранене. Доказано е, че цьолиакията има и наследствена предразположеност.
Някои от по-новите проучвания свързват възникването на цьоликия със заболявания на като диабет тип 1, инфектиране с различни болестни микроорганизми, дерматит, намалена функция на щитовидната жлеза. Смята се, че недоносените момченца и вътреутробни инфекции също са рискови фактори. Предполага се, че има връзка и между тютюнопушенето при майките по време на бременност и риска от развитие на цьолиакия. Дисбактериоза в стомаха също може да е рисков фактор.
Симптоми при цьолиакия
Симптомите на състоянието са изключително разнообразни и се дължат на мултиорганното засягане, което се получава в резултат от неусвояването на жизненоважни елементи от храната. Развива се синдром на недохранване заради загуба на хранителните вещества. При цьолиакия се се наблюдава хронична диария, като изхожданията са чести и обемисти. В детска възраст е характерно изоставането в растежа, при възрастните има загуба на теглото.
Други симптоми при цьолиакията са недоимък на белтъци, дефицит на витамин А, D, К, желязо, витамин В12, фолиева киселина. Страдащите от цьолиакия страдат от вторични ендокринни нарушения, каквато е аменореята например.
Обикновено при напреднал стадий на цьолиакия болните отслабват много, кожата им е със силно намален тургор, мускулатурата се редуцира. Коремът е раздут и отпуснат.
Неспецифични симптоми за болестта са хронична умора, кожни възпаления и намалена костна плътност. Позната е и цьолиачната криза – това е много рядко, но животозастрашаващо състояние при болни деца. То се характеризира с остра диария и нарушения в електролитния и белтъчния метаболизъм.
При някои болни се наблюдават различни различни неврологични нарушения, а при някои мъже се наблюдават сексуални дисфункции – импотентност, безплодие и намалена сексуална активност.
Диагностициране на цьолиакия
Диагностицирането на цьолиакия се извършва на база на типичната клинична картина – постоянна диария, недоимъчни синдроми, отслабване. Прави се рентгено-контрастно изследване на тънкото черво, което показва хронични изменения от възпалението.
Окончателното диагностициране на проблема се извършва чрез ендоскопско изследване и биопсия от тънкото черво.
Като цяло симптомите при цьолиакия представляват всъщност клинична картина на маласорбционен синдром, който може да бъде причинен от различни заболявания – паразитози, хронични чревни инфекции, злокачествени образувания. Това означава, че в някои случаи цьоликията може да се обърка с други проблеми.
Лечение на цьолиакия
Първото нещо, към което се пристъпва, щом се диагностицира цьолиакията, е минаването на безглутенова диета. Ограничава се консумацията на храни, съдържащи пшеница, ръж, ечемик и другите източници на глутен. Болните от цьолиакия много внимателно трябва да четат етикетите на хранителните продукти. Според степента на развитие на маласорбционния синдром се прилага симптоматично лечение. Лекарят назначава най-подходящото лечение на индивидуалния пациент.
Важно е да се отбележи, че при спазването на правилен диетичен режим, прогнозата е благоприятна и обикновено за няколко месеца се наблюдава подобрение на здравословното състояние. При диетични грешки обаче е силно възможно да се получат опасни рецидиви.
Напълно се изключват храните с глутен за много дълъг период от време, като обикновено специалистите препоръчват дори да се избягват цял живот. Недостигът на въглехидрати трябва да се компенсира с алтернативни храни като царевични, картофени и оризови продукти.
Необходимо е също така да се набляга на храни, с които болните да си набавят необходимите минерали и витамини, които са в недостиг заради неправилното им усвояване. Това са плодове и зеленчуци, ядки, бобови култури, яйца и млечни продукти, пресни месни продукти, елда, просо.
В някои случаи цьолиакията е изключително упорита и трудно податлива на лечение, поради което се свързва с повишен риск от възникване на злокачествени заболявания. При нея болните не се поддават на лечението с безглутенова диета, което иначе дава резултат в останалите случаи.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
