Асистолията /Asystolia/ представлява състояние, засягащо сърцето. Сърцето е кух мускулест орган, който изпълнява ролята на помпа в сърдечно-съдовата система. Благодарение на това се поддържа кръвообращението.
При асистолия не се наблюдава сърдечна електрическа активност. Това означава, че сърцето спира да изтласква кръв. В медицината това състояние е показател за настъпила смърт при даден пациент. Ако не се вземат необходимите мерки навреме за възстановяване на сърдечната дейност, може да се стигне до необратим край.
Асистолията бива мигновена и такава, която настъпва след нарушения в работата на сърцето. При мигновената асистолия нямаме нарушения в сърдечния ритъм, но имаме налице внезапно спиране на електровъзбудимостта на сърцето, наподобяващо късо съединение. Асистолията, която настъпва след дълго протекла фибрилация, се получава в резултат на изчерпване на фосфатните запаси в сърдечната тъкан.
Симптоми за асистолия
Клиничните прояви се изразяват във внезапна загуба на съзнание, липса на пулс на каротидните и бедрените артерии, липса на сърдечни тонове, спиране на дишането, бледа кожа, рязко нарастваща силна цианоза, разширени зеници, липса на зеничните реакции при светлина.
Електрокардиограмата (ЕКГ) показва най-често камерно мъждене - изчезване на камерните комплекси и заменянето им с ниски, преливащи се една в друга вълни. Те се характеризират с различна височина, ширина, форма и честота.
При част от случаите електрокардиограмата показва камерна асистолия, изразяваща се в права линия без никакви колебания, които да подсказват за електрическа активност на сърдечните камери.
Причини за асистолия
Причините за настъпването на това състояние могат да са различни. Преди всичко асистолията се наблюдава при инфаркт на миокарда, остри форми на сърдечна недостатъчност, засилен прием на антиаритмичини средства, които влияят на работата на сърцето, некоронарни сърдечни заболявания (с тежко миокардно увреждане).
Асистолия настъпва и при респираторна недостатъчност, шок, белодробна емболия, пълен АV-блок, WPW-синдром, синдром на удължения QT-интервал, електрошоково лечение на тахикардиите, електрокардиостимулация, алергичен шок, интракардиални изследвания.
А също и при операциите на сърцето, диселектролитемия, нарушение на киселинно-алкалното състояние, тежки травми на сърцето, удар с електрически ток или гръмотевичен удар, тежки остри инфекции и други заболявания.
Диагностициране на асистолия
Идентифицирането на асистолия се прави от медицинско лице. След като специалистите установят кризисното състояние, те веднага трябва предприемат действия за спасяването на пациента.
Лечение на асистолия
Когато е налице асистолия, лекарският екип трябва да вземе много бързо спешни мерки. Трябва да се осигурят свободни дихателни пътища. Извършват се изкуствено дишане, масажиране на сърцето, електрическа дефибрилация или електрокардиостимулация. Допустимо е и медикаментозно лечение.
Най-успешният начин за изкуствено дишане е уста в уста, чрез балон (снабден с клапен механизъм и маска) или чрез поставяне на трахеална траба. Изкуственото дишане се осъществява с честота (12-15 вдишвания за минута).
Външният масаж на сърцето се извършва ръчно от специалистите, като се правят резки отсечени тласъци върху долната трета на гръдната кост с честота (60-80 тласъци за минута) и с такава сила, че при всеки тласък гръдната кост да хлътне 4-5 сантиметра.
При един реаниматор се правят две вдишвания на всеки 8-10 компресии на гръдния кош, а при двама реаниматори - едно вдишване на пет компресии. Изкуственото дишане и масажът на сърцето не трябва да се прекъсват за повече от 5 секунди, за извършване на различни манипулация.
В зависимост от случая лекарят може да постави инжекция с епинефрин и астропин, като междувременно се приложи и гръден масаж. При асистолия сърцето не е особено повлияно от дефибрилация, тъй като е деполяризирано. Пациентите, получили асистолия, могат да бъдат спасени, ако медицинският екип скоростно открие причината за състояния и вземе незабавни мерки.
Ако обаче пациентът прекара в това състояние една минута и половина (до пет минути), сърцето не се повлиява от дефибрилация или от инжекция с епинефрин и астропин. След този интервал от време пациентът се приема за починал. Обикновено дори и да бъде спасен след това, са налице увреждания на мозъка.
