Серотонинът, по известен като хормон на щастието, значително влияе на нашите настроения и чувство за благосъстояние. Емоционалната стабилност е изключително важна за всеки един от аспектите на живота ни. Тя се определя от много фактори като стрес, начин на хранене, начин на живот и др. Според специалистите има редица начини, чрез които нивата на този хормон да се повишат.
Според изследователите от университета на Упсала, Швеция обаче, излишъкът от серотонин е причина за социофобията. Това категорично опровергава съществуващата до момента теория за лечението на повишена тревожност и социални фобии.
Изследователският екип, начело с професорите Матс Фредериксън и Томас Фюрмарк са провели експеримент, в който са отчетени скоростта на предаване на химичен сигнал и ниво на серотонин в мозъка на група доброволци.
Резултатите показват, че в амигдалата на участниците, страдащи от социални фобии, се изработва серотонин в излишно количество. Това, от своя страна, се явява като една от главните причини за засилващата се социофобия при тях.
До момента се предполагаше, че занижените нива на серотонин стоят в основата на социофобията. За лечението ѝ се използваха селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Новите резултати обаче показват, че този метод на лечение трябва да бъде преразгледан и най-вероятно - прекратен. Според учените той не само е причинител, но и може да задълбочи подобни психическо разстройство.
Серотонинът участва в регулирането на паметта, съня, поведенческите и емоционалните реакции. Излишъкът му обаче води до епилептични припадъци, предизвиква повишена тревожност, панически атаки, тремор и нарушения на вегетативната функция на организма.
Данни за негативното влияние на серотонина има още през 2002 година. Тогава системата по установяване на токсични ефекти в САЩ заключва, че при 28% от хората, на които са изписани препарати SSRIs, са открити сериозни токсични ефекти.
От друга страна, понижените нива на серотонин могат да доведат до депресия. Според специалистите нивата на серотонин трябва да се поддържат в ясно установени норми, които са нито повече, нито по-малко от допустимите.
