За да разберем какво се има предвид, когато анбиотичната резистентност се нарича проблем на безопасността на храните, трябва да си отговорим на въпроса какво е безопасност на храните.
От една страна, безопасност на храните е изострянето на вниманието към потенциалните последици от яденето на това, което е в чинията ви – да се запитате има ли в храната ви микроби, химикали или нещо друго, което ще ви накара да повърнете или може би дори ще ви убие.
Но освен това безопасността на храните обхваща и по-широк набор от проблеми като например хроничните странични ефекти и последствията за общественото здраве от начина, по който храната се произвежда.
Да вземем за пример месото от животни, които са отглеждани без антибиотици. Потребителите може да си мислят, че етикетът свободно от антибиотици означава, че месото не съдържа остатъци от лекарства и затова е по-безопасно за ядене от обикновеното. Но не означава това.
Службата по безопасност на храните и контрол към Департамента по селското стопанство създаде Американска национална програма за остатъците, за да идентифицира замърсителите /включително антимикробни /във всякакво месо, птици и яйчни продукти. В резултат на тази програма Агенцията по храните и лекарствата изпрати предупредителни писма до производителите за остатъците, които персоналът на службата е открил в тъканите на закланите животни.
Експертите казват, че колкото повече антибиотици използваме, толкова по-вероятно е бактериите да се развиват така, че да станат резистентни, т.е. да са устойчиви на действието им. В резултат на това ще се появят супербактерии, които са много по-трудни за лечение, ако заразят някого.
Прекомерната употреба на антибиотици е проблем, който засяга както хуманната медицина, така и селското стопанство и е въпрос от сферата на безопасността на храните, защото животинските антибиотици влияят на здравето ни косвено, като ядем месото от животни, които са лекувани.
Употребата на антибиотици може да доведе до резистентност при хранителните патогени, които разболяват хората. Но още по-голяма загриженост в професионалистите по общественото здраве буди вероятността за появата на резистентни бактерии, които се прехвърлят на хората от околната среда или развитието на устойчиви гени, които след това могат да бъдат прехвърлени на бактерии, които по-често заразяват хората.
