Моите форумни теми

СЛЕПЕЦЪТ Сигурно не съм изразявал обичта си, толкова силно, както би трябвало, или може би не те прегръщах, така често, колкото искаше ти..... Наивен ли съм бил, че да изрека или направя тези простички неща, които е трябвало да направя, но не съм намерил сили за тях? Винаги си в мислите ми от тогава до сега! Може да не съм те прегръщал, така нежно през онези, толкова самотни хладни нощи. Все си мисля,....така и не ти казах, колко бях щастлив, че си моя... Бил съм слепец на любовта ни............ и ако съм те накарал да се почувстваш пренебрегната, моля те прости ми слепотата! Присъстваш в мислите ми винаги дори и сега..... Не може да ми казваш, че тази твоя любов е угаснала! Любовта ни зове и иска да ни даде още един шанс да прогледна и да те направя щастлива.....

Жените често дискутират, че са фенки на секса от първа среща. Сладострастните им приказки за успешен и зашеметяващ флирт, никога не изчезват от темите им за мъжете. И до някъде са много прави. „Когато имаш желание към някого, няма смисъл да чакаш до 10-ата среща”, отсече една от бившите ми сексапилни приятелки и призна, че и се е случвало да скача в леглото на мъжа още при запознанството им. Не, че при мъжете е по различно, но като че ли при нас мъжете това е първичното желание, което ни вдига адреналина и в напальонките ни започваме да чувстваме неудобство от напрежението, което се появява при такъв момент на желание за интимност. Тя беше категорична, че сексът е първично желание и ако не върви, връзка за нея не може да има. А, „Ако няма за какво да си говорим след секс супер, не си губя времето и „чао-чао”, продължи да ми обяснява тя и добави: „Ние, жените, се влюбваме в секса”. За нея мъж без подход, който разчита само на парите си, е жалък, а първият секс е неловък, без значение дали е на първата или петата среща. А дали е права в мислите си за секс, това е вече друг въпрос! аип55

Размисли за тези, които ни напуснаха...... Толкова много въпроси, остават в мене без никакъв отговор.... Толкова много сълзи и мъка остават във вечността и тъгата... Но, най-голямата болка отново ме обзема, защото смъртта е част от животът ни, но въпреки това се питам.....? - Съществува ли Бог? Ще се преродим ли и как? -Ще ни дави ли цял живот в скръб и мрак? А, Вие които ни напуснахте тихомълком от този свят, все още ли ще ни познавате, дори и когато се преродим? Ще видим ли отново грейнала усмивка на лицата Ви? Ще ми кажеш ли мила мами, отново: Как си чедо? Добре ли си? Ще си кажем ли ,,Здравей", ,,Добро утро" или ще се разминем като непознати? Обичта ни към вас...... е онова, което казват, че ние споделяхме всичко в животът ни.... Поне за сега не приемам това за даденост, че ако се преродим ще се срещнем отново. Ще продължим ли нашите планове, които бяха в миражите ни? Или ще си останем така пресечени от съдбата ни? Поне за сега, това ще остане в мечтите ни. Не искам справедливост, а всъщност се питам отново -,,Съществува ли Бог"? Ще се преродим ли? Ще можем ли отново да се прегърнем и да почувстваме, вашите искрени сърца? Да си ви гушнем в обятията си отново? Или ще ни оставите да се давим в нашата скръб по вас, дори и ако се преродим отново? Спирам се за миг и се замислям(Какво е това животът? Каква е неговата същност)? Премигнах с очи и отново се запитах: - Съществуваш ли Боже и защо така потайно си криеш лицето от нас? Ще се преродим ли? И за какво ни е прераждане Боже, като си скрил всичко в мистерия, а само ни давиш в скръб и печал? Но, не можеш Господи да ме лишиш от това право, поне виртуално в мислите си да прегърна мами и всички останали пресечени от съдбата ни души....... Докато си тъй потаен...., не мога да ти вярвам боже! аип55

Спомен за мама...... Ръката на мама вече не се движи. Ръката на мама остана все така в покой. Спря да ни гали и милва. Някак си тъжно в скута си я свря. В началото реших, че това е сън и може всеки миг да се събуди. Светът сякаш бе отвън същият, а само болестта и беше прозаична. Замислен гледах бледото лице! Защо и беше толкова жесток животът? Нуждата от грижите по нас рисуваше нежност, топлина с очите... Като художник рисуваше в душата последната си семейна картина. Ръката и наистина си остана в покой, но тя остана в мене....И след години С годините все още ме галеше с очи. Сега гален ми се струва още по красиво, макар да го съзирах през сълзи....! И след смъртта, очите и са още живи.... аип5

Защо си губиш времето? Сам си нося на живота бремето... Тръпни си в друга илюзия, искри си със страст в нова експлозия... Не съм твоята нежна фантазия, или приказка споделена и сладка. Аз съм само прозаична история – тъжна, нещастна и кратка. Не ме поставяй в твоите канони - имам си мои собствени закони. Играта свърши - не е нужно никой ръце да кърши в собствения свят несподелен, нежелан и неразбран.

Една приятелка ме попита преди два дни - възможно ли е на физически здрав мъж да му е вдигната пишката и да не му се прави секс? Моят отговор беше: да има възможност пичът да си има необходимата ерекция, ама да не му се занимава да прави секс с тебе. Това много представителки на нежният пол ( може би с право) го възприемат, като обида, наричат мъжа с какви ли не епитети ( не ме питайте за тях от къде ги зная), а всъщност не е задължително той да смята, че тя е достатъчно привлекателна за него. Или просто може да го мързи да прави секс. А, може и мъжът да е трагично зле?........

Нета - е място където наистина може да има океан от грешни представи за човека отсреща. Субективизма и индиректното запознанство в повечето случаи са наша фантазия в, която ние сами си вярваме. Както има една приказка, че крадците и мошениците не спят. А виновните сме ние, че сме оставили вратите ни отключени и те са се възползвали от това. Но в случая, субективната надежда не оправдава фантазията ни. Тези герои ни показват лекомислието и наивността им, при положение, че са разговаряли или са си писали с часове по между си. Словестното течение те обгръща в нежните му прегръдки и неминуемо попадаш във водовъртежа на фантазията си! Повечето хора са мазохисти и им е приятно да изживеят/ попадат по често в тези виртуални водовъртежи, изпитват наслаждават се на богатството му. Е, но няма начин да не си оближеш пръстите след, като си бил във водовъртежа с мед. Грехота е. По някога си заслужава и да грешим, дори и да осъзнаваме за това. Не е фатално, че сме стоплили някоя душа. Но важното е, че сме показали човещина и добрина.....

Човек и природа - антагонизъм или какво? Човек, това е природа - жокер Човек и природа - антагонизъм или какво??? Човек и природа в едно! Човек се нуждае от природата, но тя се нуждае от човека за да я пази и подържа. Симбиоза между разум и натура. Но защо се получава така, че природата при дадени обстоятелства може да убие и убива по най - жесток и безмилостен начин човека. Случайност или закономерност е да стават земетресения или да изригват вулкани, свлачища, наводнения, торнада , бермудски триъгълник, пренебрегване на гравитация и много други примери, които нямат предсказуемо обяснение. Може ли някой да спре тези процеси и как да се справим с катаклизмите и блудството на природата с човека. Има ли природата разум или не, и ако, има до каква степен на развитие е стигнала. Кой може да е този който да дава разум на природата? Кой има интерес да убива човечеството с катаклизми и разрушения? Може ли човека да е виновен за тези разрушаващи функции на природата? Имам предвид напредналата военна техника за масово унищожение и защо човека трябва да създава оръжия за самоунищожение и унищожение? Има ли разлика между примитивният канибализъм и оръжията за масово унищожение? Имат ли те дистанция, а ако нямат защо не се самоунищожат? Можем ли да съпоставима една позиция канибализма с тоталното въоръжаване на военната индустрия? Материалистическото съзнание и концепция, имат ли ментален, религиозен и изкуствен потенциал, за да потискат - притесняват човешката природа и с каква цел? А сега обратната страна! Защо човека убива природата, след като знае пагубните действия на парниковият ефект? Нима няма кой да спре това? Има достатъчен капацитет в хората, за да пресекат тази безумна и нелогична агресия на човека. С какво са виновни бъдещите поколения, че нашият разум, че не може да наделее над престъпните действия на политици и терористи? Що за разумна политика е това да се гавриш с бедността и отчаянието на хората? На какво цивилизовано ниво е цивилизацията ни? Защо цивилизацията ни върви все надолу и деградира?

Старият майстор Денят беше ветровит и мрачен. Животът на пазара монотонно си вървеше. Едни купуваха, други продаваха, а пък трети се пазаряха за цената. Сиво ежедневие и слаба търговийка. Светът ни пет пари не струва, ако те потиска и финансов здрач. Стар майстор беше също зает, с четка в ръка, с небрежно нахлупен каскет с поглед вторачен в картините които продаваше, а някои довършваше. Мъжът е вече на седемдесет нахлузил стари дънки, но винаги готов е да изпие бутилка водка,вместо чаша сок. Акварели, маслени,натурални, врели некипели и астрални се разполагаха по бялото платно проговаряха весело и закачливо, проиграваха контрастен натюрмор. Да, старият майстор е на седемдесет, мъж, който все повече на всичко е готов. Особено отново да залитне, към поредната си картина с любов! Понякога хората си отиваме внезапно! Колко е къс живота за да се обичаме. Мисля си за тебе майсторе, започвам да тъжа и плача, защото животът ни без твоите картини, няма да е същият, особено в последното ни запознанство.

Трудна любов Неопетнена , дълбока и силна е приятелската човешка любов...Навярно ти си срещала много мъже които те обичат. Такива се срещат много, докато се наситят на плътското удоволствие. Няма жена , която да не е срещала такива. Но въпросът е ти кого обичаш? Де да ставаше така: като не ме обичаш, ще обичам който ме обича....всичко щеше да е лесно.......Да не избираме трудният път! Преуморен съм от преживявания! Ако на нас ни е добре, значи всичко между нас е добре. Колкото и да съм пестелив в думата (обичам те Мило ) - да ОБИЧАМ ТЕ. Признавам си! При теб съм за да те обичам, а не за това което другите идват само да целуват