Страх ме е да забременея отново

Страх ме е да забременея отново
Здравейте Омъжена съм от около 3 години. Около 2 месеца след сватбата разбрах, че съм бременна. Малко неочаквано беше, но много се зарадвахме. Мъжът ми много искаше да имаме бебче. И така отидохме на първия преглед за потвърждаване на бременността и всичко беше наред. На следващият преглед се наложи да отида сама. При прегледа доктора установи, че няма пулс. Когато чух тези думи, светът ми се срина.

Излязох от кабинета, но не знаех какво се случва, накъде да поема. . В коридора имаше няколко бременни жени, а ето аз не бях вече една от тях. Плачейки се обадих на мъжа ми. Той беше в командировка в чужбина и дори не можеше да дойде, а толкова се нуждаех от него. Той се държа мъжки, но знам, че не му беше леко. Направиха ми кюретаж и ми забраниха да забременявам в следващите 6 месеца. Беше ми много трудно, само плачех. След известно време се поуспокоих.

Решихме да помислим за друго бебе и 10 месеца след аборта забременях отново. Бях уплашена и до 3 месец не споделихме с никого. Много внимавах и се грижех за себе си. Мъжът ми също беше изключително внимателен, не ме оставяше да върша нищо. Времето минаваше и аз се ентусиазирах все повече. На 25 август, най-ужасния ден в живота ми, бяхме на преглед. Нямах никакви оплаквания до този момент и си мислех, че този път всичко ще е наред, но не беше. Отново ми съобщиха, че бебето няма пулс.

Ударът беше толкова голям. Бях се привързала безкрайно много, та аз скоро очаквах да гушна бебче в ръце. Бях в 31 г. с. Веднага ме изпратиха в болницата, за да предизвикат раждане. Не стига, че бях емоционално съсипана, а и трябваше да мина през раждане. След големи мъки родих малко момиченце. Сбогувахме се с нея и я изпратиха за изследвания. Нямаше никакви мутации.

В последствие и ние си направихме нужните изследвания и уж са нормални. Мина доста време от това, но болката не е забравена. Никога няма да забравя малкото си ангелче. Преди няколко дни мъжът ми отвори темата и иска да опитаме отново. Аз също искам да имаме дете, но толкова много ме е страх. След първото загубено бебе хората ме успокояваха, че няма да се случи отново, но ето че се повтори, дори по-жестоко. Страдам от това, че не успях да предпазя децата си и ме е страх да опитам отново. [Още подобни истории тук]
4.7
Общо 3 гласували
5 2
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

Изпрати
emma
emma
21.05.2015 19:40
Егология.... стотици са децата на този център. Помага там, където науката и медицината понякога нямат обяснение.
0
0
ани
ани
21.05.2015 05:52
Моли се всеки ден на Бог от сърце хвали името му той знае твояъа болка и мъка и знае от лакво имаш нужда Почукай за да ти се отвори и не забравай всеки ден молитви
2
1
Eli
Eli
21.05.2015 01:29
Opitaite pak ne se znae.Radvai se 4e pone moje6 da zabremenqva6, az i tolkova nemoga :) :( zMoje pak tozi pat da se polu4i.Boja rabota.Za6toto kogato si kaje6 Exxx da bqh probvala, obiknovenno ve4e e mn.kasno taka 4e glavata gore i davai.Jelaq ti kasmet i stiskai palci i za men:)))
0
0
раге агаинст тхе мацхине
раге агаинст тхе мацхине
20.05.2015 16:15
отиди на черква и се помоли на господ , помисли си с твоя обичате ли се истински и нуждаете ли се един от друг смисъл разбирате ли се няма нищо случайно помоли се поне това може да направиш
1
1
Надя
Надя
20.05.2015 05:58
Това може да е знак от съдбата,че този мъж не е за теб,за да го дариш с дете.Аз съм стояла на челна стойка,само и само да забременея и мислех,че съм "ялова",но животът ми поднесе други изненади.На всеки се дават някакви трудности и изпитания,които трябва да премине,за да се учи.Гледай положително на нещата и си казвай-"Всичко,което се случва,се случва за мое добро!"
2
3
Надя
Надя
11.06.2015 09:25
Някой ми е сложил минусчета.Просто исках да кажа,че не забременях от голямата си любов,не ми е било писано,разделихме се.Това не бива да бъде повод за драми,страх,подтискане,депресия.Може би не бива да имаш дете от този човек.Обърни внимание на отношението му към теб.Ти може да го обичаш,но той тебе не.
0
0
аделайн
аделайн
19.05.2015 21:22
Аз лично те съветвам да се консултираш с психолог. Това е прекалено голям шок за една жена. Никога няма да забравиш болката, но психологът ще ти помогне да се успокоиш и да приемеш събитията, а за една сполучлива бременност спокойствието е много важно! Пожелавам ти успех и дано в най-скоро време едно малко слънчице да изгрее в твоя дом.
1
1
УшмиФка
УшмиФка
19.05.2015 15:24
Тежко е за един родител да загуби детето си. Майка ми е загубила две от децата си. Но има мен и брат ми. Аз не бих се отказала, както и майка ми не се е отказвала, не е губила надежда. Да, било я е страх, особено с брат ми. Но въпреки всичко ние сме тук. Има много жени, които са преживели този ад. Имаш страхотен мъж до себе си, опитайте! А аз искрено ти пожелавам да нямате повече такива моменти в живота си!
4
1