Детето ли крепи брака ни

Омъжих се на 8-мия месец от връзката ни. Обичам го. Съмнявам се, обаче че той е влюбен в мен. На втория месец заживяхме заедно, на шестия като гръм се появи втората черта на теста за бременност. Бях в шок, но категорична, че няма да правя аборт. Бях готова да отгледам детето сама. Шокът за него бе двоен. За него любовта бе на друго място.

Искаше да махна бебето, не бил сигурен, не било моменът. Накрая призна и истината - бил влюбен в бившата си. И до днес замръзвам и ледена стрела прорязва сърцето ми като се сетя за точните му думи : "Не искам дете, защото все още чакам тя да се върне при мен. ". Година и половина по-късно имаме малко и сладко бебче, което той обожава.

Не мога да кажа, че изпитва същото към мен. Той е най-милият баща и съпруг, но аз все още се съмнявам, в обяснението, че я е забравил. И тук търся отговора- да се правя ли, че съм "преглътнала" (както той не веднъж мило ме е съветвал) или да бъда смела и да го напусна , така както трябваше да направя когато видях теста. Най-вече , кое е най-добро за малкото човече, което има нужда и от двама ни?