Ринолалията е термин, с който се обозначава носов /назален/ говор при деца, които имат вродени цепнатини на устните и/или небцето.
Ринолалията се съпътства и от някои речеви нарушения, които се характеризират с комплекс от симптоми, нуждаещи се от логопедични корекции. Най-общо ринолалията представлява гъгнив глас, носово говорене. Наблюдава се промяна в тембъра на гласа и неправилно произнасяне на звуковете.
Видове ринолалия
Открита ринолалия – по време на говор при всички звукове издишаният въздух минава едновременно през устата и носа.
Тембърът на гласа е патологично изменен, а гласните букви звучат подчертано назално. Откритата ринолалия има и отражение върху съгласните, като някои от тях въобще липсват при изговаряне.
Закрита ринолалия – при всички звукове издишаният звук минава предимно през устата. Тук се наблюдава разстройство на нормалния речев резонанс. Това звучи особено силно при произнасяне на звуковете М и Н, който съответно звучат като Б и Д.
Другите звукове много често придобиват приглушена и особена фонация, липсва им мелодичност. Всичко това прави речта твърде неестетична и неприятна за слушане, защото нарушава нейната разбираемост.
Смесена ринолалия – характеризира се със симптоми, характерни както за откритата, така и за закритата ринолалия.
Симптоми при ринолалия
Един от основните симптоми при ринолалия е вял език, който има ограничени движения и поставя бариера, насочвайки издишаната струя към носоглътката, поради което гласът звучи носово.
Мекото небце при ринолалия е твърде пасивно и слабоподвижно. То не може да служи за преграда между устната и носната кухина.
Мимическите мускули се развиват по-слабо заради трудното постигане на вакуум в устната кухина. При опитите да се компенсира изтичането на въздух през носа се появяват излишни и паразитни движения на лицевите мускули при говорене.
Ринолалията се характеризира с пълно нарушение на звукопроизношението – целият комплекс от съгласувани движения е нарушен /дишане, гласообразуване, изговаряне на звукове/.
Дишането е ускорено, повърхностно и учестено. Това се дължи на нарушеното взаимодействие между дихателните мускули и онези, които участват в изговарянето на звуковете.
Диагностициране на ринолалия
Поставянето на диагнозата ринолалия се извършва от специалист логопед. Той се запознава с клиничната картина и извършва преглед на детето за уточняване на вида ринолалия. Ранното диагностициране е от важно значение за по-бързото излекуване.
Лечение на ринолалия
В Европа съществуват над 180 различни хирургични техники. Прилагането на определена техника зависи от това на каква възраст е детето и при каква последователност се отстранява ринолалията.
Приблизително 60% от логопедичните центрове извършват корекцията на аномалията в първата година след раждането на детето в две основни операции. Работата на логопеда трябва да бъде подпомагана и от усилията на родителите. Основната цел е нормалното физиологично дишане постепенно да се възпитава в речево.
От друга страна дишането и артикулирането вървят ръка за ръка. Артикулационната гимнастика подготвя основата за постановката на звуците. Необходимо е да се избягват твърде груби артикулационни упражнения.
Детето трябва да се следи да произнася звуците леко и без напрежение. Основно терапията при ринолалията е структурирана в два основни периода – подготвителен и основен.
Подготвителният период включва речево дишане чрез разделяне на вдишването и издишването през носа и устата. На второ място е формирането на продължителното устно издишане при гласни и някои съгласни. Третият важен момент в този период е създаването на ритъм за дишане и отработването на пауза при издишване.
Основните цели на основния период от терапията са включване на гласа при продължителното устно издишване; формиране на кратко устно издишване при произнасяне на взривни съгласни; формиране на меките звуци и др.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
