А баща ми не е в България. Не споделям как се чувствам, защото много се съмнявам някой да ме разбере. Постоянно плача, чувствам се безсилна. И в момента пиша със сълзи на очите. Всички ме мачкат, чувствам се като парцал. Удрят ме, канят ми се, някакъв кошмар е. Никой не ме уважава, всеки ме използва. Не знам как да намеря сили да се справя. Постоянно се моля на Господ да ми даде сили. Живея ден за ден. Моля ви, нека някой да ми помогне, не мога повече. Благодаря на тези, които са отделили време за мен!
