Удрят ме, канят ми се, някакъв кошмар е

Здравейте, пише едно 16 годишно момиче. Ще ви помоля да ми отделите малко от времето си, защото съм на ръба. Имам чувството, че целия свят се е обърнал срещу мен. Хора, които са ми били близки днес ме обиждат и искат да страдам. Не само близки, а и познати. Имаше двама човека, които ми даваха сили. Единият беше приятелят ми, който също ме предаде, другият беше баща ми, но родителите ми са разделени - живея с майка си.

А баща ми не е в България. Не споделям как се чувствам, защото много се съмнявам някой да ме разбере. Постоянно плача, чувствам се безсилна. И в момента пиша със сълзи на очите. Всички ме мачкат, чувствам се като парцал. Удрят ме, канят ми се, някакъв кошмар е. Никой не ме уважава, всеки ме използва. Не знам как да намеря сили да се справя. Постоянно се моля на Господ да ми даде сили. Живея ден за ден. Моля ви, нека някой да ми помогне, не мога повече. Благодаря на тези, които са отделили време за мен!