Обичам истински двама

Обичам истински двама
Ще започна така - имам дълга връзка, вече 6-та година караме заедно с мъжа, който смятах, а понякога и още смятам, че е любовта на живота ми. Запознахме се още, когато бях ученичка, а той - току що завършил. Първата година и нещо нещата бяха прекрасни - държането му беше мило, но не захаросано, угаждал ми е винаги /при все, че аз никога не съм била от тези жени, които искат да им тичат след дупето/, грижил се е за мен. Към втората година започна да ходи на фитнес.

Затвори се в себе си, започна да не споделя, да мълчи повече, при все, че и по принцип е мълчалив. Стана рязък, импулсивен на моменти, агресивен вербално без причина. Винаги правех компромиси, гледах да прощавам. Но той не се промени. Стана егоист, тих, затворен, правеше си каквото поиска /не ми е изневерявал/, но имаше и своите моменти, в които се държеше прекрасно като преди, нещата вървяха и прочие. Що сълзи изплаках от тези му променливи настроения, само аз си знам, но бях убедена, че няма да се предам заради скандали.

Опитвах всеки път да обясня тихо, като на човек и със спокоен тон как се чувствам, че нещата са болезнени за мен, че се чувствам пренебрегната, но той приключваше бързо разговора с довода, че съм била луда. Станах студентка, а оттам дойде и белята. Запознах се с един колега, който чисто визуално беше идеалът ми за мъж. Оказа се, че аз също го привличам доста. Бях му казала, че нещата с приятеля ми не вървят, защото го възприемах като другарче, на което мога да поискам съвет и да споделя, но той реши да се възползва и една вечер, докато пиехме кафе, просто ме целуна.

Аз се отдръпнах, казах му, че не е редно, че съм обвързана. Той обаче ме целуна втори път и тогава нещо се отприщи в мен. Цяла вечер не можахме да се откъснем от целувките един с друг, но нищо повече. Бях гузна после и едва ли не се мразих за това, но реших, че повече няма да се повтори. На следващия ден по телефона с приятеля ми се скарахме жестоко заради абсолютна глупост, той избухна и ми каза, че не желае да сме заедно вече.

Плаках, молих го, звънях, защото не бе в града, но кой не ми даде шанс. Имах работна среща с колегата си по-късно през деня, нямах избор и отидох разплакана на срещата. Той, като ме видя, ме попита какво става. Изслуша ме, признах му как са ме зарязали, колко ме боли и той просто заряза всичко и започна да ме успокоява, наля ми вода, даде ми кърпички. Говорихме много, по едно време, когато вече бях по-добре, той понечи пак да ме целуне, аз, замаяна и объркана - му позволих.

Изпитвах непреодолима страст към него дори в онзи момент на мъка. От целувките се стигна до секс, който беше божествен, въпреки моето явно неудобство. Рекох си, какво пък, зарязаха ме безцеремонно, един път и аз ще постъпя безотговорно. Накрая вече съжалявах, но не го показах. Колегата ме изпрати да се прибера, но малко по-късно ми звънна вече бившият ми приятел. Беше размислил, искаше да се съберем. Извини се.

Никога преди не сме били в такава сапунена ситуация, за разлика от други двойки. Съгласих се, защото чувствата не умират за дни или часове, обичах го все така силно. Казах си - каквото било с колегата, било, утре го режеш и продължаваш връзката си. Да, обаче, когато опитах да отрежа колегата деликатно, без да разкривам, че съм отново в старата връзка, който вече беше доста хлътнал, прие го зле, крещя, викаше, но без да обижда или нагрубява.

Онази красива мъжка агресия, породена от нежеланието да изгубят любовта, когато тя си отива. Оставих го тогава сам, тръгнах си, но след известно време го потърсих, за да се извиня. Виждах го всеки ден, мислех за него на лекции и не можех да продължавам така. Как превъртях така играта, не знам, но започнах връзка и с него. Едновременно с другия. И никой не знаеше за отсрещната страна.

Това продължава две години и половина. Все опитвах да отрежа колегата, да го разкарам, да прекратя това безумие, от което страдах аз, а можеха и те да пострадат емоционално, но не можех. Открих, че лудо обичам и двамата - с времето така се бе получило. Държа да отбележа, че нито един от двамата няма пари, дори са под средното ниво като доход. Не ме влекат заслуги, връзки и облаги и към двамата. Любов е, за жалост, защото ме убива отвътре, разяжда ме. Не ме е страх да остана сама, страх ме е от това как ще ги нараня и двамата, ако им призная, защото виждам, че е обичат истински.

Боли ме да причиня страдание на който и да било от двамата, ако отрежа само единия, също така. За да напусна единия или и двамата, трябва да не ги обичам вече. Но това не се случва. Още по-лошото е, че дългогодишния ми приятел скоро ми предложи брак. Неговото отношение, онова студеното, понамаля, промени се към по-добро, но всеки ден откривам несъвместимости в характерите ни, откривам, че ми липсват елементарни неща като ласка и смях, защото той е по-сдържан и студен тип човек. И въпреки това му казах "Да".

Не можех да го съсипя и да убия всичко в него, като му откажа пред близо 20 души, докато е коленичил и ме гледа влюбено. Знаех, че не бива, че не го усещам така, въпреки че го обичам много, но не можеш да потъпча мъжкото му его така. С колегата сме много близки, той е пълна емоционална противоположност, с него се чувствам също толкова емиционално и физически защитена, но мога да му споделя всичко, за разлика от на дългогодишния ми приятел, колегата ще ме изслуша и разбере.

Имаме еднакви вкусове с втория, докато с първия - далеч не съвсем, а и той се държи понякога горещо, понякога - все едно изобщо не го е еня. Чудя се как да постъпя, отлагам разговорите за сватбата и плановете във времето под различни предлози, а самата съм в неведение. Обичам и двамата. До болка. Не е заради секс или нещо подобно - не съм толкова сексуална, нямам незадоволени апетити и страсти и затова да съм с двама едновременно.

Просто не си представям света без тях, но знам, че не мога вечно да ги имам заедно. Каквото и да избера, ще ме боли и ще съжалявам, но гледам щетите да са най-малки и за тях, и за мен. Сама съм си виновна, но всеки прави грешки, нали? Моля, помогнете ми, хора всякакви - дано сред вашите съвети намеря своя отговор!

Коментари (7)

Изпрати
paro_xystic
paro_xystic
28.05.2014 20:54
С колегата, защото имах обективни причини за това, а и ми станаха ясни неща, които не съм и подозирала за него, така че смятам, че съм постъпила добре
1
1
paro_xystic
paro_xystic
26.05.2014 23:26
Благодаря за мненията, между другото...май това ми трябваше като стимул - малко смелост от непознати хора и дори укор.Просто не можех да продължавам така, не беше честно. Успях да прекратя отношенията си с единия, обясних му като човек,внимателно и добронамерено, че просто искам да съм сама. Спестих истината просто, за да не боли толкова. Беше трудно, но не съжалявам и дано съм направила добър избор.
5
0
СПП
СПП
26.05.2014 23:42
А с кой ги прекрати? :)
3
0
Меги
Меги
24.05.2014 09:48
Мисля,че не си коректна нито с единия,нито с другия.Това,което правиш не е никак хубаво.Да,знам,когато искаме да оправдаем постъпките си,винаги се намират оправдания и извинения.Опитай се да се поставиш в същата ситуация,когато обаче ти ще си мамената....гадничко,нали!И аз като СПП си мисля,че от 2 стола ще паднеш на земята.А мисля,че го и заслужаваш...Надявам се,че не ми се сърдиш за откровеното мнение-знай,че истината,дори и да боли е много по-полезна и градивна от фалшивата лъжа...
5
0
СПП
СПП
24.05.2014 07:47
И между другото може в края от два стола да паднеш на земята, защото ако втория разбере може и да те зареже. Но това не означава и че трябва да си с първия!
1
0
СПП
СПП
24.05.2014 07:38
Мисля, че избора вече си го направила, но не си го видяла. Начина по-който описваш втория е като на мъжа за теб, а приятеля по-скоро като приятелска любов. Сама виждаш до къде си се докарала от страх и отлагане...чак до венчило! Докато отлагаш няма да стане по-добре, точно обратното! ТОЗИ БРАК ЩЕ Е ПРОВАЛ, повярвай ми! Разбирам чувството ти да го защитиш (за приятеля говоря), но в живота човек понякога трябва да е егоист и да избере себе си! Имах подобна случка, с първия ми с който бях 4г., без да е намесен трети човек говоря просто за чувството да не го нараниш. Обичаше ме много, може и още да е така, и аз го обичах...но разбрах че любовта ми е като към брат, не като към мъжа ми. Също не ми беше лесно, но го оставих. Осъзнах, че докато го карам да живее в измисления ни свят за нас не му правя услуга, точно обратното! Спирам му шанса да срещне онази жена, която ще го обича до полуда и ще му даде това, което аз явно не можех. Така и му го обясних. Имаше драма да, рев, сълзи. Но не отстъпих, знаех че е правилното решение! Не можех да съм с него само, за да не го нараня от раздялата, при положение, че самото ми присъствие го нараняваше още повече! АЗ НЕ МУ ДАВАХ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА! Онази изгаряща и луда любов, в която не съществува нищо и никой освен него. От тогава минаха около 12г, нито миг не съм съжалила за решеноето си! Срещнах мъжа на живота ми и вече съм омъжена за него! Изпитвам до ден днешен онази любов, която се опитвах да намеря тогава, а тя просто липсваше. Дадох си шанс да я срещна и живота мо я даде! Вярвай ми няма нищо по-хубаво от това да срещнеш истинската си любов и всеки миг да знаеш, че ТОЙ е човека за теб, до края! Да, караме се, не всичко е цветя и рози, но дори и в караниците аз знам, че за мен няма друг и няма да има! Знам че имам всичко, което искам и съм благодарна!
Не си пропилявай шанса да си изкараш живота с истинска любов, само защото нямаш смелост!
3
0
Ели
Ели
24.05.2014 00:05
И според мен си много объркана ! Имаш нужда наистина да останеш сама и да осмислиш ситуацията защото се държиш наистина като много малко нерешително момиченце и постъпваш изключително грубо... помисли , постави се на мястото на момчетата , погледни го от тяхна страна , после се върни в главата ти и е време да вземеш решение защото стигнеш ли до сватби , деца и семейство , най-наранената ще си ти ! А още повече , че ще имаш страхотни главоболия на главата си заради самата теб ... помисли наистина от какво имаш нужда и какво наистина искаш в този живот ... не се предавай толкова лесно , избрала си най лесния път ... Желая ти късмет и успех ... дано от всички Ти да не бъдеш наранената защото все 1 от 3 ще бъде :) Успех
0
0
zahir
zahir
23.05.2014 15:53
Оле мале, направо не знам, какво може да се каже - явно, че си много объркана, много млада, много нерешителна... Като страничен читател на историята ти, бих те посъветвала да си направиш сама тест - дай си месец, ако ти е възможно, замини някъде сама - почивка, сезонна работа, гостуване. Вслушай се във вътрешния си глас, кое име произнасяш наум, кой мъж ти липсва, чия прегръдка копнееш - тогава действай, но категорично и без много увъртане. Това, което правиш в момента, макар и оправдано донякъде от младостта и нерешителността ти, е меко казано жестоко - лъжеш трима души - мъжете и себе си. Всички ще бъдете наранени, така че няма вариант, в който да си признаеш и поискаш прошка - трябва да решиш окончателно нещата. Хубаво е да те желаят от две страни, но две години са дълъг период, за да се самозалъгваш, че е за тяхно добро. Истината е, че гъделичкаш самочувствието си и си вървиш по инерция, защото ти е по-удобно, но не е честно.
6
0

Рейтинг

3
Общо 1 гласували
5 0
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка: