Всеобхващаща депресия

Здравейте.
Момче съм на 15 почти 16
Та проблемът ми (ако може така да се опише) е една еднотипна депресия която ме наляга през едно известно време. Започвам да се чувствам зле, например след като гледам някой филм с ''хепи енд, , или с герои безгрижни приключенци. И всичко това защото знам, че живота не като по филмите, нямаш тази свобода, нямаш това вълнение . . . Просто започвам да си мисля за всичко това което нямам по отношение на щастие. Не ме разбирайте погрешно, имам приятели които наистина мога да сложа под определението приятели, не ми и липсва нищо материално.

Не искам да споделям това си настроение с приятелите просто защото не искам да ме виждат такъв. Даже някога си мисля, че бих дал всичко материално което имам за да променя посоката на живота си. Чувствам еднотипно развитие на действията, еднообразие и започва да ми омръзва. В такъв момент спирам всякакви контакти и се затварям в себе си. Чувствам се зле също защото ми е писнало от момичета превземки, лигли или такива които се правят на важни. Именно заради това прекратих последната си връзка преди може би година. Иска ми се да намеря момиче с което да споделям, да бъде естествена, да бъде различна може би.

Преди месец мисля, намерих едно перфектно момиче, моментално се влюбих. Беше хубава, умна, със зрели интереси, не обичаше тези драми които днешните момичета постоянно разиграват. ( Най -често това глупавите статуси, и тъжните постове. Много глупаво ми се струва, бил съм свидетел как момиче се разревава, защото човекът който харесва не и отговаря на тъжния статус. ) Страшно я харесвах, водели сме разговори с часове.

Явно бях останал с грешно впечатление или не знам какво си мислих но една вечер и купих подарък(верижка с сърчице) с едно цвете оставих ги на приятел който живееше близо до нея когато я изпращах и казах да изчака преди да се прибере, бързо ги донесох и и ги връчих като казах , че много я харесвам, и времето което прекарвам с нея е най-прекрасната ми част от деня и естествено и предложих да ми стане гадже. В този момент Усмивката се изтри от лицето и и ми отвърна, че и тя ме харесва но само като приятел.

Изведнъж в главата ми се сякаш се счупи стъкло.
Винаги си мисля че съм най-нещастния човек от който любовта винаги бяга необяснимо. Не съм грозен, нито съм глупав, даже напротив. С училището е същото, успеха ми не е падал под 5-5. 10 Но си нямам никаква идея как да променя начина си на живот за да спра да се чувствам като последния глупак. Това ме изяжда отвътре