Всеобхващаща депресия
АнонименНовак
Здравейте.
Момче съм на 15 почти 16
Та проблемът ми (ако може така да се опише) е една еднотипна депресия която ме наляга през едно известно време. Започвам да се чувствам зле, например след като гледам някой филм с ''хепи енд, , или с герои безгрижни приключенци. И всичко това защото знам, че живота не като по филмите, нямаш тази свобода, нямаш това вълнение . . . Просто започвам да си мисля за всичко това което нямам по отношение на щастие. Не ме разбирайте погрешно, имам приятели които наистина мога да сложа под определението приятели, не ми и липсва нищо материално.
Не искам да споделям това си настроение с приятелите просто защото не искам да ме виждат такъв. Даже някога си мисля, че бих дал всичко материално което имам за да променя посоката на живота си. Чувствам еднотипно развитие на действията, еднообразие и започва да ми омръзва. В такъв момент спирам всякакви контакти и се затварям в себе си. Чувствам се зле също защото ми е писнало от момичета превземки, лигли или такива които се правят на важни. Именно заради това прекратих последната си връзка преди може би година. Иска ми се да намеря момиче с което да споделям, да бъде естествена, да бъде различна може би.
Преди месец мисля, намерих едно перфектно момиче, моментално се влюбих. Беше хубава, умна, със зрели интереси, не обичаше тези драми които днешните момичета постоянно разиграват. ( Най -често това глупавите статуси, и тъжните постове. Много глупаво ми се струва, бил съм свидетел как момиче се разревава, защото човекът който харесва не и отговаря на тъжния статус. ) Страшно я харесвах, водели сме разговори с часове.
Явно бях останал с грешно впечатление или не знам какво си мислих но една вечер и купих подарък(верижка с сърчице) с едно цвете оставих ги на приятел който живееше близо до нея когато я изпращах и казах да изчака преди да се прибере, бързо ги донесох и и ги връчих като казах , че много я харесвам, и времето което прекарвам с нея е най-прекрасната ми част от деня и естествено и предложих да ми стане гадже. В този момент Усмивката се изтри от лицето и и ми отвърна, че и тя ме харесва но само като приятел.
Изведнъж в главата ми се сякаш се счупи стъкло.
Винаги си мисля че съм най-нещастния човек от който любовта винаги бяга необяснимо. Не съм грозен, нито съм глупав, даже напротив. С училището е същото, успеха ми не е падал под 5-5. 10 Но си нямам никаква идея как да променя начина си на живот за да спра да се чувствам като последния глупак. Това ме изяжда отвътре
Момче съм на 15 почти 16
Та проблемът ми (ако може така да се опише) е една еднотипна депресия която ме наляга през едно известно време. Започвам да се чувствам зле, например след като гледам някой филм с ''хепи енд, , или с герои безгрижни приключенци. И всичко това защото знам, че живота не като по филмите, нямаш тази свобода, нямаш това вълнение . . . Просто започвам да си мисля за всичко това което нямам по отношение на щастие. Не ме разбирайте погрешно, имам приятели които наистина мога да сложа под определението приятели, не ми и липсва нищо материално.
Не искам да споделям това си настроение с приятелите просто защото не искам да ме виждат такъв. Даже някога си мисля, че бих дал всичко материално което имам за да променя посоката на живота си. Чувствам еднотипно развитие на действията, еднообразие и започва да ми омръзва. В такъв момент спирам всякакви контакти и се затварям в себе си. Чувствам се зле също защото ми е писнало от момичета превземки, лигли или такива които се правят на важни. Именно заради това прекратих последната си връзка преди може би година. Иска ми се да намеря момиче с което да споделям, да бъде естествена, да бъде различна може би.
Преди месец мисля, намерих едно перфектно момиче, моментално се влюбих. Беше хубава, умна, със зрели интереси, не обичаше тези драми които днешните момичета постоянно разиграват. ( Най -често това глупавите статуси, и тъжните постове. Много глупаво ми се струва, бил съм свидетел как момиче се разревава, защото човекът който харесва не и отговаря на тъжния статус. ) Страшно я харесвах, водели сме разговори с часове.
Явно бях останал с грешно впечатление или не знам какво си мислих но една вечер и купих подарък(верижка с сърчице) с едно цвете оставих ги на приятел който живееше близо до нея когато я изпращах и казах да изчака преди да се прибере, бързо ги донесох и и ги връчих като казах , че много я харесвам, и времето което прекарвам с нея е най-прекрасната ми част от деня и естествено и предложих да ми стане гадже. В този момент Усмивката се изтри от лицето и и ми отвърна, че и тя ме харесва но само като приятел.
Изведнъж в главата ми се сякаш се счупи стъкло.
Винаги си мисля че съм най-нещастния човек от който любовта винаги бяга необяснимо. Не съм грозен, нито съм глупав, даже напротив. С училището е същото, успеха ми не е падал под 5-5. 10 Но си нямам никаква идея как да променя начина си на живот за да спра да се чувствам като последния глупак. Това ме изяжда отвътре
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (5)
Изпрати
Скъпи човече , не се бой и не бързай за всичко си има време! Продължавай да търсиш нова което искаш и то ще дойде. Престани да мислиш отрицателно и започни да мислиш положително
Ти си това което мислиш - буда
Ти си това което мислиш - буда
1
0
ти момче ли си,момиче ли си...пишеш в женски и мъжки род :д . и аз имам същия проблем,само че съм момиче...прочетох трилогията дивергенти и като чета главния герой какъв е и ми се реве че не е истински и не е край мен...имам чувството че нещата никога няма да се опряват щот просто всички момчета са или надувки,или страхливци / не се обиждай/... поне тези които аз познавам...остава ми надеждата че ще срещна принца на мечтите си с мускули,добро сърце и добър успех в училище,който ще ме накара да се чувствам силна и уверена в себе си
0
0
Колкото и банално да звучи - всички минаваме по този път и те разбирам прекрасно за какво говориш. Ако можеше, както се казва, с този акъл да се върна едно 15-ина години назад щеше да е прекрасно, но уви... :) Та и аз така...и от позицията на времето и същите преживяни емоции, мога най-откровено да те посъветвам. Оцени безгрижието си, радвай се на всичко, което ти се случва, на възможностите, които се откриват пред теб, на малките неща,на свободата и неангажираността ти. Та живота и най-хубавото в него тепърва предстои. Всичко си идва на мястото един ден, бъди сигурен!Що се касае до "идеалната", никой не е идеален. Търси човек, с който ще се допълваш и ще се забавлявате заедно. Сега не е време за драми, а за приятни и безгрижни трепети. Пък и човек може да намери "точният" човек за миг или пък да почака търпеливо и да го срещне в правилният момент, в правилното време..Най-голямото предимство е , че си млад, здрав и както сам казваш, нищо не ти липсвва. научи се да извличаш максимума от ситуацията, без да вредиш на никой и нещата сами ще се развиват в правилната посока за теб. Животът е прекрасен и е изпълнен с токлова много неочаквани приключения! Не се коси излишно! Всичко хубаво!!!
3
0
Като прочетох историята останах с впечатлението, че наистина си свестен, но мисля, че ти е рано да мислиш за подобни неща, че ти е еднообразно и т.н., това са мисли на човек на около 25г., който се обръща назад и си задава въпрос "и какво постигнах в крайна сметка?" Сега е момента да пробваш най-различни неща - хобита, пътуване..., напълно си свободен и без грижи като как да се изхранваш, какво ще работиш? Всичко ще си дойде на мястото постепенно. Успех!
1
0
това е реалността и ти не можеш да направиш нищо освен да продължиш да живееш ... радвай се на малките неща
1
0
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
53
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
