Влюбена съм в колегата си

abe dai mu ko go komentirash tolkova iavno nemash rabota i za tova si misli6 za ... jena bez rabota si misli za gluposti

Май яката ти се е*е.Омъжила си се твърде рано-на 15г.,не си си изживяла младините,а и с дете няма как да хойкаш.Мъжът ти сигурно е вечно уморен,не ти обръща внимание,а пък на тебе ти се "клеца",че две не виждаш.Ако сега устискаш и не направиш нищо,повярвай ми,че и този ден ще дойде,но вече с първия срещнат.Щом сега ти шарят очичките,значи не заслужаваш мъжът до себе си.Разкарай го и се отдай на чукане.Един път засърби ли те,няма спиране.

Аз също подкрепям мнението на Ванеса. Много добре помисли какво искаш. Замислила ли си се въобще какво изпитваш към мъжа си и дали наистина си щастлива с него. И нашите се разделиха докато бях малка, но сега и двамата са много щастливи с другите си партньори и виждам, че това е бил правилният избор за тях. Детето един ден ще поеме по пътя си. Търси твоето щастие, но помисли и дари новата ти тръпка ще може да приеме детето ти. Ще ти бъде трудно и то много. Помесри си много добре каво изпитваш за да не стане така после да останеш сама заради едно странично влечение. Късмет от мен :)

На теб не може да се помогне, оженила си се на 15 на 16 си родила.Не знам дали си циганка, или българка която живее като циганка, все едно.А и не знам каква работа имаш без образование,защо изобщо искаш съвет ти си го решила и без това.

Вместо да правиш деца и глупости с колеги, да си беше седнала на онова отзад да научиш граматиката на българския език! Скапана неграмотница!

Едно не мога да разбера, защо бе момичета се жените и създавате деца след като баща им не е мъжа на живота ви. Явно при вас е станало инцидентно щом си на 20 с 4 годишно дете, но в крайна сметка да се бяхте пазили, сега детето трябва ли да страда, заради грешката на родителите си. И аз съм омъжена и имам дете, но не си и помислям за друг мъж, като се жених мислих.

Недей....Недей...не прави огромната глупост да се забъркваш с колега.Повярвай ми,ще съжаляваш.Още повече,че и двамата сте семейни.Не ти го казвам от личен опит,но просто съм наблюдавала отблизо подобни истории.Никога нямат добър край.Напротив-съсипани семейства,грозни разправии,защото на работното място няма как да се скриеш-колегите ви неминуемо ще забележат.Ако поне малко държиш на семейството си,недей и помисля да се захващаш с такова нещо.Мисли с главата си-затова я носиш на раменете си.....

Виж,осъзнавам,че при теб е трудно зареди факта,че имаш семейство...но замисляла ли си се какво наистина искаш,имам предвид какво искаш и очакваш от живота си?
Ако единствената причина поради която не се осмеляваш да го направиш е страха от мъжа ти и това че си затънала в рутината на един брак,според мен трябва да загърбиш предрасъдъците и да си спуснеш смело напред.Знам че и детенцето ти те спира,но това ако наистина си влюбена и той изпитва нещо към теб различно от единствено сексуано влечение и след време това прерасне в нещо повече от секс,смятам че би могла да наредиш нещата эа себе си и ако се решиш на раздяла със съпруга си по цивилизован начин без ругатни и разпри това няма да навреди на детенцето.Казвам ти го понеже аз самата преживях такова нещо с родителите си и гордо мога да заявя че вече 20 години виждам майка ми и избраният от нея мъж да се обичат и покрепят така,както в началото.Обичам ги и двамата и се радвам на тяхното щастие,дори мога да кажа,че им завиждам благородно :) Така че не забравяй,направи това ако си сигурна че го искаш и не се оставяй пречките да те спрат,защото такива ще има несъмнено,бъди силна определи целите и мечтите си и не допускай страхът и несигурността да те спрат!Желая ти късмет,дано съм помотнала!