Дадох живот, но съсипах живота си
редакция:
Здравейте.
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.
Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Толкова съм отчаяна, че дори не ми се пише
Мили хора, ето моята история. . . Омъжих се преди две години (на 38 съм). След няколко месеца забременях, но изгубих първата си рожба след жесток и болезнен спонтанен аборт. Пазихме се половин година след това- по съвет на лекарите. И още с първия опит чудото стана! Забременях за втори път. Радостта ни не знаеше край. Но беше кратка В средата на първия месец от бременността започнаха нечовешки болки долу ниско в корема. Оказа се, че съм развила киста на левия яйчник от хормоните на бременността.
Прогнозите бяха, че би трябвало до четвъртия месец кистата да се саморедуцира (изчезне), ако не-трябваше да претърпя операция за отстраняването и по време на бременността. Изкарах четири месеца прикована на легло. С нечовешки болки. Рожбичката ни растеше вътре в мен. Но и кистата растеше и болеше. И така в четвърти месец бременна, уплашена и измъчена легнах под ножа. Извадиха 8, 5 сантиметрова киста. Бременното ми оперирано коремче болеше. Казах си: Мъките свършиха. От тук нататък ще си нося с щастие рожбичката.
Но уви. . . седмица след операцията се тръшнах от тежка пневмония
Един месец изкарах в болница между живота и смъртта. Не можеха да прилагат адекватно лечение, заради бременността.
Най-накрая ме изписаха. И скоро след това посред нощ съпруга ми ме откара в Спешна помощ с жестоки болки в кръста. Оказа се бъбречна криза. Никога не съм имала проблеми с бъбреците преди бременността. Изкарах седмица в болница.
След това започна ада с преждевременните контракции. И се оказа, че трябва да лежа в болница за задържане до края на бременността. През всичките тези(шест)месеца плачех и тънех в ужас непрестанно. Душата ми се съсипа. Но се борех за рожбата си. Да изтърпя всички мъки, за да дам живот на малкото ангелче, което растеше в мен. Но съдбата беше на друго мнение. И така. . устисках фронта до седмия месец, когато синчето ми се роди преждевременно със секцио. Няма да описвам ужаса и страха за бебенцето ми, които изпитах. Лежах една седмица в болница и ме изписаха. А бебенцето остана там в кувьоз.
Всеки ден тичах да взимам информация за него. И веднъж седмично да го виждам. Така един месец. . .
През който месец имах неспирни коремни болки
Най-после дойде заветния ден! Изписаха малчо!
С толкова трепет и любов започнах да се грижа за него. Но седмица след това поручих апандиситна криза и ме оперираха. Невръстната ни рожбичка съпругът ми закара в провинцията при свекърва ми. След операцията не бинаше са вдигам бебето. А и бях адски изтощена от всички мъки през бременността и три операции. После си взехве бебчо.
От тогава живота ми е ад. Имам непрекъснати коремни болки. Основно в дясното и лявото подребрие, къркорене, гадене. . Влизам и излизам от болници за изследвания. И така шест месеца. . Правиха ме гастроскопия, колоноскопия, скенер. . . И никой не може да открие какво ми е. Единствено предположиха панкреатит, заради завишена (но не много) амилаза.
Мили хора, живота ми е ад от болки, в който трябва да се боря да гледам сама рожбичката си. Някъде по трасето съпругът ме се умори да ме вижда все страдаща, предаде ме и спря да ме подкрепя
Не знам какво ми е, но знам колко добрите думи и подкрепата са ми нужни!
Никому не съм сторила зло. Съсипах се, за да дам живот!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (81)
Изпрати
Благодаря мария!
Няма по-скъпо и свещено за мен от детето ми.Нали заради него минах през целия този ад.
Боец съм по природа.
Но страданията и липсата на подкрепа от страна на съпруга ми, прекършиха душата ми...
Няма по-скъпо и свещено за мен от детето ми.Нали заради него минах през целия този ад.
Боец съм по природа.
Но страданията и липсата на подкрепа от страна на съпруга ми, прекършиха душата ми...
1
0
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 13
54
47
32
20
10
Дай твоята оценка: