Ако бях по-смела, отдавна да съм си сложила край на живота
редакция:
Здравейте! Аз съм момиче на 22 години. Наскоро завърших прекрасна специалност в университета. Винаги съм си мислела, че едно такова нещо ще ми донесе нужното удовлетворение, но се оказа друго. Чувствам се уморена, смазана, с още по-понижено самочувствие от когато и да е било. Започнах да се затварям в себе си, станах некомуникативна и нерешителна. Страх ме е от всичко и всички, пропуснах добри шансове за себе си именно поради лабилната си психика. За съжаление, съм и сама в духовен аспект.
Родителите ми винаги са ми осигурявали всичко необходимо, освен подкрепа и истинска любов. За тях аз съм неспособна откачалка. Нямам и приятели, които да се интересуват наистина от мен, а по-скоро познати. Винаги съм била странна, отнесена, различна и все не мога да намеря пътя си. Не се смятам за лош човек, винаги съм била отговорна и старателна, но никога не съм била като нормалните млади хора.
Аз съм проблемната, аз съм сбърканата. . . Правя глупост след глупост и вероятно плаша хората около себе си. Любовта за мен е кауза пердута - не мога да очаквам някой да обича и да търпи такава като мен, с която всичко би било толкова трудно. Това е нещо далечно за мен, не знам какво представлява, но за човек с моите проблеми надали е най-важното. Понякога и припадам.
Ако бях по-смела отдавна да съм си сложила край на живота, но ме е страх и се чувствам още по-жалка пред себе си. Не искам да съм щастлива, искам поне да бъда спокойна и да владея емоциите си, поне да взимам правилните решения. Чувствам се загубена, чувствам, че изоставам и умирам вътрешно. Благодаря за вниманието и желая късмет на всички.
Родителите ми винаги са ми осигурявали всичко необходимо, освен подкрепа и истинска любов. За тях аз съм неспособна откачалка. Нямам и приятели, които да се интересуват наистина от мен, а по-скоро познати. Винаги съм била странна, отнесена, различна и все не мога да намеря пътя си. Не се смятам за лош човек, винаги съм била отговорна и старателна, но никога не съм била като нормалните млади хора.
Аз съм проблемната, аз съм сбърканата. . . Правя глупост след глупост и вероятно плаша хората около себе си. Любовта за мен е кауза пердута - не мога да очаквам някой да обича и да търпи такава като мен, с която всичко би било толкова трудно. Това е нещо далечно за мен, не знам какво представлява, но за човек с моите проблеми надали е най-важното. Понякога и припадам.
Ако бях по-смела отдавна да съм си сложила край на живота, но ме е страх и се чувствам още по-жалка пред себе си. Не искам да съм щастлива, искам поне да бъда спокойна и да владея емоциите си, поне да взимам правилните решения. Чувствам се загубена, чувствам, че изоставам и умирам вътрешно. Благодаря за вниманието и желая късмет на всички.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.5
Общо гласували: 4
53
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари