Как да кажа на родителите си?
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, реших да споделя историята си тук, защото просто няма начин да споделя с родителите си или приятелка. Търся съвет относно това което ще разкажа, а не критики. Мога и сама да се критикувам всеки изминал ден. Та така, ще започна по същество. Аз съм на 14 години, скоро си намерих нова компания за излизане. Срещнах едно момче, по скоро мъж на 23 години.
С него започнахме първо да излизаме сами като приятели, но с всеки изминал ден нещата ставаха все по сериозни. В един доста интересен ден отново се срещнах с него, но тогава ме целуна за първи път. В следващите няколко минути бях в пълен шок, не знаех какво да си мисля - има някакви чувства към мен или просто съм му поредната бройка. не знам защо, но в днешно време много трудно можеш да се довериш на някого и да му повярваш че има сериозни намерения.
С това момче, продължихме да се виждаме, като аз през цялото време си мислех че ще съм му поредната бройка и просто не му се поддавах. Не след дълго разбрах, че намеренията му отиват към сериозни, започнахме да се виждаме като истински гаджета, свикнах с него, а разликата в годините въобще не ни е пречка. Вече 5 месеца сме заедно и абсолютно никой не знае, връзката ни е повече от хубава, защото колкото по малко хора знаят за щастието ни толкова по малко хора ще се стремят да ни го развалят.
Често ходим у тях, пием, гледаме филми, закачаме се, но това което много му учудва е че толкова месеца вече, нито веднъж не ме е карал насила за нищо, аз не искам, но и той не ме насилва, казал ми е когато се чувствам готова, тогава. Връзката ни е прекалено хубава за да е истина. Много го обичам, но най голямата пречка и това което много ме притеснява са родителите ми. Разликата в годините ни е 9, никак не е малко, затова ме е страх как ще реагират и просто не намирам начин и думи за да им кажа.
Примерно момче е, затова мисля че ще го одобрят и ще го приемат добре, но само с годините не знам какво ще правя, моля ви за съвет, не за критики. знам че може да е и противозаконно, ясни са ми много неща, но няма да се откажа от него. дайте ми съвет какво да правя, да им казвам ли въобще или да го крием още.
С него започнахме първо да излизаме сами като приятели, но с всеки изминал ден нещата ставаха все по сериозни. В един доста интересен ден отново се срещнах с него, но тогава ме целуна за първи път. В следващите няколко минути бях в пълен шок, не знаех какво да си мисля - има някакви чувства към мен или просто съм му поредната бройка. не знам защо, но в днешно време много трудно можеш да се довериш на някого и да му повярваш че има сериозни намерения.
С това момче, продължихме да се виждаме, като аз през цялото време си мислех че ще съм му поредната бройка и просто не му се поддавах. Не след дълго разбрах, че намеренията му отиват към сериозни, започнахме да се виждаме като истински гаджета, свикнах с него, а разликата в годините въобще не ни е пречка. Вече 5 месеца сме заедно и абсолютно никой не знае, връзката ни е повече от хубава, защото колкото по малко хора знаят за щастието ни толкова по малко хора ще се стремят да ни го развалят.
Често ходим у тях, пием, гледаме филми, закачаме се, но това което много му учудва е че толкова месеца вече, нито веднъж не ме е карал насила за нищо, аз не искам, но и той не ме насилва, казал ми е когато се чувствам готова, тогава. Връзката ни е прекалено хубава за да е истина. Много го обичам, но най голямата пречка и това което много ме притеснява са родителите ми. Разликата в годините ни е 9, никак не е малко, затова ме е страх как ще реагират и просто не намирам начин и думи за да им кажа.
Примерно момче е, затова мисля че ще го одобрят и ще го приемат добре, но само с годините не знам какво ще правя, моля ви за съвет, не за критики. знам че може да е и противозаконно, ясни са ми много неща, но няма да се откажа от него. дайте ми съвет какво да правя, да им казвам ли въобще или да го крием още.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 2
50
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Когато се запознахме аз бях на 12-13г., а той на 20-21г. не помня с точност. Всичко започна по интернет, но аз не исках да се виждаме струваше ми се много странно това да е толкова свестен и да си призная беше ме страх да излезнеме, докато един ден след дълги чатове и разговори се престраших и смело мога да каже, че и до днес не съжелявам за решението си :). И аз като теб първоначално много се притеснявах от реакцията на родителите си, но сестра ми знаеше и доста пъти ме прикриваше като излизах с него. След известно време нашите бяха разбрали от страничен човек за него и от чисто любопитство поискаха да се запознаят така и стана. Оказа се, че доста го харесха и за мен излизането с него вече не беше проблем.
Вече сме заедно от 5г. живеем си заедно, той работи аз си уча и всичко е прекрасно :).
Така, че мой съвет по-добре разкажи за него на родителите си, първо заради твоята безопастност защото за толкова кратко време не можеш да знаеш кой е какъв е и какво иска от теб и второ, защото ако родителите ти разберат за него от друг човек, нещата може да се развият не в твоя полза. :)