Ezine.bg»Споделени Истории»Моята Драма»На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно

На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно

На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно
Не знам как да започна, даже и защо пиша не знам, но ми тежи, а не знам на кого да споделя. От както се помня хората обичат да ме нараняват, разочароват и изоставят. Първите хора, които оставиха белег са майка ми и баща ми. Никога съм нямала семейство. Да, имах дом където да се прибера, къде да ям и т. н. , но ми липсваше грижа, любов, подкрепа. Нашите не се разбраха и се разведоха/може да се каже, че голяма част от живота си прекарах в съда/, имах период, в който живеех при баща ми, но около 12 се преместих при майка. И адът започна.

Майка ми винаги е обичала да налага гледната си точка, както и приятелят ѝ. Бях бита, наказвана, обиждана/курва, ще станеш проститутка, същия боклук си като баща си и т. н. /. Може би психиката ми е по-силна или просто ме е било страх и аз не знам, но бях готова да си отнема живота. Затворих се в себе си, спрях да говоря, изкарвах си болката върху себе си и някак излязох от живота, седнах и започнах да наблюдавам отстрани.

Слушах хората какво говорят, но никога не споделях гледната си точка. Имах няколко хора, за които давах сърце и душа, но те или ме предаваха, или ме оставяха, когато имах нужда от тях. Никога не съм била от лиглите, които търсят внимание или си разказват всичко. По-скоро бях свита, криех всичко, което чувствах/а и след като се самонараняваш не чувстваш нищо, само празнина/, мразех хората. Винаги съм искала да бъда обичана и да бъда ценена.

И намерих някой, който ме обичаше повече от всичко, но с годините болката ме промени, направи ме трудна за понасяне, за обичане, направи ме злобна, заядлива, горда и ината, направи ме студена, но той ме стопли. Но както винаги става в един прекрасен момент, тези твои любими хора, с тези красиви обещания, че няма да те оставят, а ти сляпо вярваш, защото си мислиш, че най-накрая си намерила някой, който няма да те остави и те те оставят. И така ме оставиха.

Тази година бях абитуриентка, а ме зарязаха преди най-хубавият ми ден. 3 години труд и накрая нищо. Не бях се самонаранявала от около 2 години и сега отново започнах. Не виждам смисъл в това да спирам, няма за какво, а и не искам. Уморих се да бродя из този свят и да търся любов. Уморих се да давам всичко от себе си и пак да не съм достатъчно добра.

На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно. Искам всичко да приключи и болката да спре. Нашите ме научиха на един много важен урок - никога не разчитай на някого прекалено много, а аз глупачката наивно вярвам, че ще намеря това, което търся. Не съм материалистка, бих дала всичко материално, за да съм щастлива и обичана. Но не мога повече така. Омръзна ми да се боря.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (28)

Изпрати
Gabi
Gabi
23.07.2015 14:02
zombie alert!
0
3
Рени
Рени
22.07.2015 18:02
Не търси любовта, тя сама ще те намери!Трябва да се научиш да живееш с болката си , да я заобичаш.С времето ще пораснеш и ще започнеш да гледаш на живота по друг начин.
4
0
svodnik
svodnik
16.07.2015 01:09
eymilo ko 6te kai6 400 na ve4er?
0
6
сиси
сиси
13.07.2015 20:55
трябва да работиш върху духовното си израстване прочети религиозни книги и излекувай душата си
2
7
Ivan
Ivan
13.07.2015 20:37
Smoke weed everydayy
1
8
Койчо
Койчо
13.07.2015 20:35
Да ти дам личен номер, търся си нови момичета да ги пускам на пазара.
1
14
А
А
10.07.2015 19:38
Не се обвинявай! Хората са такива и ти няма как да ги промениш! Няма смисъл да наказваш себе си! Не съм преживявала точно твоята история, а съм ставала свидетел на нещо подобно. Знам какво е да се носиш по течението и да нямаш жажда за живот .. Недей да се отчайващ! Аз съм на мнение, че за всеки влак си има пътници и всяко нещо си чака своето време. Все има някой, който ще ти даде необходимото. Излизай сред хора и бъди приветлива, колкото и да е трудно. Правилния човек ще те намери! Успех! :-)
7
2
Марго
Марго
28.06.2015 20:32
Мързела е вродено качество,и не мори,а измъчва!
3
6
Ван
Ван
25.06.2015 10:53
Вдигни глава,не се затваряй,гледай само напред остави миналото зад гърба си,толкова си млада,та той живота ти тепърва започва.Съвземи се момиче,не се предавай!!!
4
3
r2d2
r2d2
15.06.2015 16:19
Първо, спри да се приемаш като жертва. Щастието ти зависи от теб самата. Научи се да се грижиш за себе си, за тялото и ума си. Ти би ли харесала тъжен и отчаян мъж, който се е хванал за тежкото си минало и не гледа напред? Аз самата съм минала през нещо подобно на твоето, чаках някой да се погрижи за мен, да ме обича, да ме направи щастлива, но не стана. Просто един ден осъзнах, че никой с нищо не ми е длъжен и това как ще живея зависи от избора, който правя всеки ден с всяко мое действие. Поискай да си щастлива и работи за това всеки ден. Мисли позитивно, ти си млада, здрава, животът ти тепърва започва. Прави ежедневно нещата, който те карат да се чувстваш добре. Започни с най-елементарното- слушай любимата си музика сутрин, глези се с храната, която обичаш, купувай си дрешки, каквото на теб ти харесва. Води по-активен живот, карай колело, тичай в парка. Вземи си домашен любимец, за който да се грижиш. Намери си работа, запиши курсове. Просто бъди по-активна, така ще ти остава по-малко време за самосъжаление. Ще срещаш нови хора и вероятно и любовта. С времето ще загърбиш този период, в началото ще е много трудно, но ще успееш.
19
1

Рейтинг

3.6
Общо гласували: 10
53
43
31
23
10
Дай твоята оценка: