На 19 съм и живея, но не съм жива вътрешно

Здравей!Това,което си написала е много познато и близко и до мен самата.Опитвам се също да изляза от дупката,в която съм попаднала поради комплексни фактори,подобни на твоите.Не е лесно,но това,в което съм се убедила е,че за да имаме успех с отношенията в заобикялащия ни свят,трябва да се разберем със самите себе си.Да се заобичаме,да се опитаме да погледнем на ситуацията неутрално,безпристрастно,доколкото може, и да видим от тук нататък какво може да се направи.Много е трудно човек да се заобича,при положение,че не е познавал истинската любов, дори и в семейството,че не е имало кой да остане с него докрай в труден момент,или ако е останал,да си наясно,че е било от съжаление.Трудно е човек да открива смисъла да се бори,да вярва.Но не бива да се отказваме.Може би трябва да останеш насаме със себе си,да се приемеш такава каквато си и да си кажеш - "да,това съм аз,но какво пък толкова,нима е толкова страшно? "
Все още аз самата търся смисъла,опитвам се да продължа да вярвам в доброто в света.Никога не спрях да вярвам в едно обаче-че справим ли се със себе си,сами,въпреки болката,самоунищожението,ще се превърнем в много силни и помъдрели за живота хора.

Истината е, че хората са лоши и стават все по-лоши. Въпреки това не трябва да се отчайваш.Запази себе си и не обръщай внимание на останалите.Ще дойде деня, в които наистина ще те оценят.

Момче на 20 години съм, преживял съм доста от това, което и ти. Сутрин се събуждам и виждам един сив свят... всички са ми еднакви, празни... Всеки месец съм с различно момиче (т.нар: "търсене") - след няколко срещи осъзнавам, че няма смисъл и няма да е по-различно отпреди. Няма ги малкото искрица в човека и тия ценности дето всички са ги забравили. Но вариантът да се свия в пъшкула си и да спра да опитвам пък би ме обрекъл на 100%-ов провал. Та, ако в някакъв сайт за няколко дни се намира някой, който да търси момиче до известна степен като теб, все ще се намерят доста с времето и ще си срещнеш любовта. Стреми се да бъдеш самостоятелна, когато животът ти е г/д подреден, тогава е и по-лесно да го споделиш с някого.

Хората не се търсят мила,те се срещат.От това което прочетох видях само самосъжаление.Защо мислиш,че никой не те обича,никой не те разбира?Защо не зададеш сама на себе си някой въпроси...
По-скоро бях свита, криех всичко, което чувствах/а и след като се самонараняваш не чувстваш нищо, само празнина/, мразех хората. Винаги съм искала да бъда обичана и да бъда ценена.

Всеки има своите трудни моменти,всеки иска да бъде обичан и да обича,да бъде щастлив,но има една думичка- ВЗАИМНОСТ, тя е основата.

Все едно аз съм го писал .... Ако имаш желание,остави нещо за контакт с теб. С удоволствие бих поговорил с теб и ще се опитам да ти помогна

Taka taka...Edno valshebno momiche Plache, valshebstvoto e vatre v teb, to ne se e izgubilo!!! Vinagi shte e tam i nikoi niama da moje da ti go otneme, dushata ti e vechna i bog e v gardite ti...Spomni si rannite detski godini, oshte kogato si bila pochti neorientirana s probliasaci na spomeni, kak togava si vazpriemala sveta, predi da usetish problemite vkashti...Mnogo se postarai da si spomnish, dai vsichko ot sebe si, zashtoto ti si tam, zarovena ot kalta hvarliana ot drugite Hora...Izgradila si si maska za da se predpazvash, vsichki te ubejdavat, che si neshto drugo, che ne si sebe si i kogato iskash onova detsko chuvstvo da se proiavi, to se namira niakoi da si pomisli che si slaba i da se vazpolzva...Tochno tam e nomera, zamisli se...Vseki chovek ima tova dete v sebe si i triabva da se rakovodi ot nego, ot jelanieto za jivot, ot tova da uchi novi neshta, da pita horata "ami tova, kakvo e", 'ami onova kakvo e", edin niama da Kaje, no vse niakoi shte Kaje...Pobedata shte e togava, kogato svalish maskata i se pokaje deteto, a oshte po goliamata shte bade, kogato deteto se nauchi da se zashtitava, togava shte badesh neotrazima, strahotna ,velika...Nauchila si mnogo vajen urok mila, a tova e che horata sa jestoki, no vinagi ima diamanti, sahstite kakvato si i ti...Az sam izjivial podobni neshta s mnogo po seriozna jestokost, daje sam se zamislial che moga kniga da napisha, no se nauchih sam, kak da otkrivam krasivoto, a nai vajnoto e da go namerish v sebe si...Potarsi v chistite spomeni, tam se kriesh ti samata, skrita ot sebe si, bila si prinudena da se kriesh i prestruvash, che ne si edi kakva si...Vnikni dalboko v nai, nai, nai rannite si spomeni ot jivota, sled tova zastani pred ogledaloto i pravi tochno obratnoto, na maskata, koiato si si izgradila, stapvai bavno, shte otneme moje bi okolo 3-4 godini, no sled tova shte si neveroiatna. Ne se podlagvai po "32 godishnia milioner", che moje da e stanal takav pokrai momicheta, kato teb...Shte stane inache neshto goliamo ot teb, ti ne si se predala, zashtoto te e strah da se zadushish s vazglavnicata, a zahsoto smiatash che niama smisal da pravish hubavoto na niakoi drug, znaesh che nikogo niama da vrazumish, horata sa se izgradili,kato izrodi mnogo godini, a ti niama nishto da napravish, kato im "pokajesh", zashtoto nishto niama da razberat...Gledai sebe si, opitvai se da se razvivash, tarsi vsiaka vazmojnost da se otskubnesh ot situaciata i ne se podlagvai, po hubavia pat ima mnogo dopalnitelni patechki, koito uj bili "po preki", pishe li che e takava, biagai! Do sega si se opitvala da varvish po prekite, to e po barzo da, blaskash horata, udriash gi, taka kakto si se nauchila ot blizkite si, no vinagi tova povedenie vodi do bolka vatre v teb, zashtoto ti razbirash, che rushish sadbi, ako se darjish taka...Tragvai po bavnata pateka, podavai raka na horata, pravi dobro, pokazvai patia na drugite, ako imash dve rizi, dai ednata na tozi, koito niama, shte si obichana, shte si velika, shte si princesa, shte si kralica...Kasata patechka e tazi na loshoto, na zlokobnoto, na nerazbranoto, na neznanieto...Dalgata tochno obratnoto...Niama da ti napisha vsichko, zashtoto patia chovek go razbira chrez svoia opit, procheti tova, koeto sam napisal i misli mejdu redovete, vse edno si v chas po literatura "kakvo iska da Kaje avtora?"...Vsiaka moia Duma tuk ima smisal, triabva da mislish dokato chetesh...I neshto mnogo vajno, kogato ne mojesh da razberesh neshto, pravi si eksperimenti, pishi tuk ili sreshtai se s napalno nepoznati i prosto si govori...Az sam namiral Hora koito sam poznaval ot 10 minuti i sam im kazval "da hodim na kafe edi kade si, prosto da si pogovorim", uchudval sam se horata, kak se navivat tolkova lesno, a v kraia na razgovor na niakakva si temichka ot okolo 3-4 chasa, daje ne sam znael imeto na choveka...A ot nepoznatite Hora, poniakoga nauchavash inskrenni neshta, koito trudno bi nauchil, ako sa ti blizki, zashtoto ima pritesnenie...I hem ti pomagash, hem na teb ti pomagat, zashtoto dokato si razvivash temata, koiato ti e v glavata, se otkrivat mnogo neshta, nad koito oshte da se zamislish i sami iznikvat resheniata na problema v samia razgovor...

Да се самонараняваш или по-лошо никога не е изход... трудно е да се даде съвет за толкова важни неща, но според мен трябва да избягваш хората, които те нараняват, рано или късно ще намериш такива, които ще те правят щастлива
и непременно потърси помощ, от близки или от хора, които са минали по същия път

според мен проблема не е в другите хора а в самата теб и начина по които възприемаш нещата, ти в един етап от живота си си била разменна монета ,средство за манипулация от един родител на друг , по принцип хората които се развеждат са егоисти не мислят за децата си като изключим това че не си пасват но те са били толкова вглъбени в решаването на собствените си проблеми че не им е останало време за възпитат теб а и не си мисли че родителя е готов само за това че ти е родител да бъде достатъчен пример , за мен по важно е ти да осъзнаеш че никой не е роден научен нито родителите ти нито ти , човек се учи цял живот кое как ти си реагирала на отношението на родителите ти като си се затворила и очакваш да дойде принца които ще е готов за теб с твоя начин на мислене и ще те разбере изцяло и всичко ще се реши изведнъж , дори да намериш подходящия ти трябва да решиш вътрешните си проблеми защото циклиш на едно място , трябва да се освободиш от чуството за вина и трябва да освободиш родителите си от чуство за вина приеми че не са били достатъчно подготвени за да създадат семейство и за да отгледат дете просто някой хора не си пасват , родителите ми имат здраво семейство но и аз бях бит и наказван това бе техният начин този които познават да ме възпитат сега не съм им сърдит , ти не си студена но имаш нужда да промениш представата си за света никой не е длъжен да търпи поведението ти затова че си била жертва на едно несполучливо съжителство ,научи че да приемаш критиката градивно без да си мислиш че е насочена срещо теб не го приемай на лично а мисли как може да станеш по позитивен успешен и добър човек , живота е труден на всички но това не означава че трябва да се отказваме да се борим , за мен ти трябва да осмислиш приоритетите си в живота кое е важно за теб, да завършиш , да работиш и изкарваш пари , да създадеш успешна връзка , да иабягваш хора които не ти влиаят добре за развитието ти не е важна толково някаква тъпа абитуриенска вечер на моито абутуриенска аз се притеснявах как ще ме приемат да уча сега съм милионер на 32 а съучениците ми лъскат бастуна със спомена за абитуриентския бал ,ако имаш нужда от съвет пиши ми на профила