Къде бъркам, че ми ги говори такива?

Здравейте, прекрасни (сайт и потребители/ки). Редовно Ви чета и съм много добре настроена към сайта като цяло. Та ето защо сега пиша аз- на почти 22 години съм, приятеля ми е на 24. От различни български градове сме, но се срещнахме тук, извън България, където и двамата имаме свои нови животи. Всичко започна докато живеех с бившия с приятел-човек, който ме накара да ме е страх от хората, от мъжката част; отнасяше се с мен все едно аз нямах право на мнение; унижаваше ме пред хората и пред самата мен и тнт. По случайност се сприятелих с едно момиче и ходих често да я виждам в квартирата, в която живееха още 2 момчета и Той, но дотогава него не го бях виждала. На едно парти, преди дискотека, у тях още с влизането си се натъкнах точно на него- здрасти, аз се казвам така и така и до там, нищо съществено (освен, че ми пламна огънчето веднага). В клуба после той беше DJ и стоейки на пулта, забелязвах погледите, на които отвръщах. До този момент не бях поглеждала друг освен въпросния бивш, с който както казах вече броях дните да се разделя, но не и с умисъл за смяна с друг.

Както и да е след няколко питиета аз се отпуснах да танцувам и реших да си поръчам песен, като се качих да си чакам реда на пулта. В този момент той ми подадае ръка и ме издърпа иззад останалите. Лекичко ме прегърна и ми позволи да си избера сама песен, докато и дамата танцувхме почти залепени един за друг. След 5 мин приятелките ми ме дръпнаха долу, като буквално ме попитаха какво правя, не съм ли видяла, че точно преди това той се е целувал с дуго момиче- стана ми много гадно, последвано от смс-караница с бившия ми защо още не съм се прибрала. Извиках си такси и го чаках седнала на тротоара отвън, разревана като магаре когато Той дойде при мен да ме навива да вляза пак- не му обърнах внимание и без да казвам каквото и да е се прибрах.

Малко след случката криво-ляво се откъснах от ада, изнесох се да живея на друго място и започнах отново да ходя на гости на момичето в квартирата им. Там лека полека започнахме да се засичаме с моето момче. . оставах при него за филм или питие- без да правя нищо глупаво, както и той стоеше на прилична дистанция. На един рожден ден обаче, пийнали, се прибрахме у тях и спахме заедно (след вече месец "приятелство"). Мислих си, разбира се, че за него целта е била точно тази и след това всичко ще приключи (всички бяха на мнение, че той само ме използва и ще съм наранена накрая). Както и да е, след още няколко нощи заедно го попитах какво правим за напред и получих отговор- Моя си!
Така се преместих в тяхната квартира и 5 месеца живеехме заедно там. През това време той отиде в Париж по работа, като аз бях с него за няколко сни на екскурзия- беше невероятно. Така постоянно заедно, обичахме се, всичко беше страхотно. Преди 2 месеца се наложи да се преместим при нашите (които също са тук) и сега живеем заедно при тях. Обичам го и знам, че и той ме обича, но тук идва и проблемът.

От известно време постоянно ми повтаря - държиш се детински. Има случаи в които ми прави ненужни забележки, аз се нацупвам- той пак казва, че се държа детски; разсърдва се за глупости, като кажа нещо, което не му е угодно; на моменти е адски изнервен и си го изкарва на мен. На няколко пъти вече се случва да се караме ужасно и той да ми говори лошо, да ме разплаква, да ме обвинява. . . Постоянно иска да се променя- да не съм му държала сметка (въпрос защо караш толкова бързо или защо излизаш с приятел в единият ми почивен ден, при положение, че само това време имаме да излезем заедно). При почти всяка караница ми заявява, че си събира нещата и си тръгва. След 2 месеца сега настоява да се изнесе от жилището на нашите, без да го интересува мнението ми. Преди дни от сутринта започна да ме игнорира, да не вдига, да не отговаря и на въпроса ЗАЩО? - имаме да си изясняваме някои неща, ще разбереш като се прибера. . говори ми на име (а допреди се наричахме с умалителни думи-знаете. . ); в яда си (който напоследък е страшно голям към мен) ми каза неща от сорта на "ай сиктир" и "като не ти харесва си намери друг, не съм единствения", "ти знаеш ли колко ме изнервяш", "като залепена си за мен, имам нужда да се разсейвам и да разпускам"- неща, които аз няма да си позволя да му кажа.

Обичам го с цялото си сърце, но вече стигам предела във връзка с преживяния ад в минлата ми връзка. . . . Чувставам се много тъжна, наранена даже от поведението му. . не разбирам какво не му харесва и къде бъркам- може би в това, че иска от мен да променя характера си и да съм като камък при нападките и забележките му. На моменти вече мисля, че се държи така само за да мога да стигна до точката, в която сама ще му кажа "КРАЙ". . . Не знам, но ме боли, че в началото самият той ме измъкна от състоянието ми и стресът- беше най-прекрасното нещо в живота ми, а сега се превръща същото, от което избягах.

Извинете ме за романа, но ако някой има търпението да стигне до този ред, моля Ви дайте ми някаква насока, съвет. . какво да направя, защото сама отговор не намирам.

Благодаря на всички, които ми помогнат (а и на тези, които само прегледат).

Хубав ден!