Колкото и да ме наранява, пак искам да съм с него

Моята история започна когато брат ми ме запозна с негов приятл.

Още като го видях много го харесах, а това беше 2011 г. Когато излизах с брат ми направо откачах. Исках да го разцелувам, напрегръщам.

След време и той имаше симпатии към мен. И започнахме да се закачаме. Бяхме заедно на бала му през 2012, танцувахме, смяхме се, целувахме се. Но всичко беше за една нощ, той не ме потърси и аз понеже съм инат и аз не му звъннах. После той тръгна с момиче, което уж ми беше приятелка.

Когато ги виждах заедно сърцето ми се късаше, а душата умираше, толкова бях влюбена, че не знаех какво се случва. След време те се разделиха и той дойде при мен дадох му шанс, защото много го исках за мене. Всичко беше прекрасно, докато не се появи бившата му и той избра нея. Плаках с дни, казах си, че ще го забравя.Те бяха заедно, но не за дълго.

След известно време и аз си хванах приятел, като си мислех, че съм го забравила.В началото връзката ми беше добре, но си казах, че той не е за мен и приключи бързо.

Въпросният приятел на брат ми сега си има друга приятелка и вече са заедно почти година, а скоро ми писа и каза, че иска да поговорим, и че много съжалява за случилото между нас, че иска да върне времето назад, за да сме заедно и какво ли още не ми написа...

Какво да правя - да се вида ли с единственото момче, което винаги ще е в моя ум? Което никога няма да забравя. Момчето, което колкото и пъти да ме наранява, аз пак ще искам само него . . . . .