Връзката ми с него сякаш ме изморява
редакция:
Здравейте! Исках да помоля за съвет. С
гаджето ми сме заедно от доста време 5
месеца и повече, разбираме се, но вече не е
същото, преди бях тъжна, но когато го
видех енергията ми идваше, усмихвах се и
радостта ми бликваше. Сега не знам и аз
защо е обратно пред него съм тъжна и сякаш
вече чувствата ми се промениха, той винаги
се опитва да е до мен, да ме подкрепя, но
вече връзката ни сякаш ме изморява, сърдя
се за най-малкото. Какво ли не ме дразни-
самочувствието, че излиза предимно с
момичета, приятелки са ми, но все пак.
Винаги иска аз да ходя при него, а той ме
търси само когато му е скучно. Това че пие
също е проблем за мен и нещата се
натрупват все повече и повече и вече
започвам да се замислям за раздяла, но
сякаш прекалено много се привързах към
него и ми е трудно да взема решение и да не
съжалявам след това. Надявам се
благодарение на вашето компетентно
мнение и опит да ми помогнете. Благодаря
предварително!
гаджето ми сме заедно от доста време 5
месеца и повече, разбираме се, но вече не е
същото, преди бях тъжна, но когато го
видех енергията ми идваше, усмихвах се и
радостта ми бликваше. Сега не знам и аз
защо е обратно пред него съм тъжна и сякаш
вече чувствата ми се промениха, той винаги
се опитва да е до мен, да ме подкрепя, но
вече връзката ни сякаш ме изморява, сърдя
се за най-малкото. Какво ли не ме дразни-
самочувствието, че излиза предимно с
момичета, приятелки са ми, но все пак.
Винаги иска аз да ходя при него, а той ме
търси само когато му е скучно. Това че пие
също е проблем за мен и нещата се
натрупват все повече и повече и вече
започвам да се замислям за раздяла, но
сякаш прекалено много се привързах към
него и ми е трудно да взема решение и да не
съжалявам след това. Надявам се
благодарение на вашето компетентно
мнение и опит да ми помогнете. Благодаря
предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 7
53
41
33
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
40-50 години връзка! Мисля, че за всеки нормално интелигентен човек става ясно, че писмото не е писано от някоя пенсионирана баба, а от младо момиче, което е живяло далеч по-малко,отколкото "изискват" сериозните връзки и няма нужния опит. Затова и търси съвет.
А на Деница бих казала: "Неопитна си и си объркана. Но имаш един верен съветник - вслушвай се в сърцето си! Ако то ти подсказва, че е изстинало, не се колебай да го послушаш. И знай, че всеки край е ново начало! Истинската половинка в живота не се намира лесно, тя трябва да се търси, но когато я откриеш, ще го усетиш със сигурност, без колебание - със сърцето си!"