Стремеж към успех със силов трибой
редакция:
Здравейте. Да се представя накратко: аз съм момче на 19 години, не мога да се похваля с нищо по-особено - завършвам 12-ти клас тази година, след това отивам да уча за висше (за което по-подробно ще споделя долу). При мен може би по-особеното е моето отношение към тренировките с тежести, и по-точно силовия трибой като спорт.
Това, което искам да споделя, е следното: макар и млад и енергичен, аз себе си почти не мога да се самоидентифицирам с никоя друга позиция (под ''позиция'' разбирайте ''място в обществото'' ) освен силов трибоец, а също и човек, допринасящ за разпространението на спорта като хоби на все повече българи. На някой, който ме познава добре, би му се сторило особено, тъй като знам 3 езика (без майчиния ) на много добро ниво (писмено и устно), смятам ме за интелигентен, улегнал, дисциплиниран. Та на въпроса - Имам намерението ''по-хубавите години'' от живота да ги прекарам в състезания извън граница, с цел демонстрация на какво всъщност сме способни ние българите, тези с талант и воля.
Дори имам намерение да създам клуб по силов трибой тук в България, защото за толкова прекрасен спорт един клуб (този в Добрич) е много малък.
Въпреки това, аз ще продължа обучението си със специалност, НЕпряко свързана с ''железния'' спорт. Специалността се занимава с логистика и управление - нещо подобно с интер-дисциплиниращ характер би ми дошло добре като цялостното изграждане като личност. Ако ли не, то поне едно такова образование би ми пазело гърба, ако съдбата ми попречи в по-горните начинания.
П. С. Абсолютно сериозен съм в намеренията си. Публикувам това, за да чуя мнение
Това, което искам да споделя, е следното: макар и млад и енергичен, аз себе си почти не мога да се самоидентифицирам с никоя друга позиция (под ''позиция'' разбирайте ''място в обществото'' ) освен силов трибоец, а също и човек, допринасящ за разпространението на спорта като хоби на все повече българи. На някой, който ме познава добре, би му се сторило особено, тъй като знам 3 езика (без майчиния ) на много добро ниво (писмено и устно), смятам ме за интелигентен, улегнал, дисциплиниран. Та на въпроса - Имам намерението ''по-хубавите години'' от живота да ги прекарам в състезания извън граница, с цел демонстрация на какво всъщност сме способни ние българите, тези с талант и воля.
Дори имам намерение да създам клуб по силов трибой тук в България, защото за толкова прекрасен спорт един клуб (този в Добрич) е много малък.
Въпреки това, аз ще продължа обучението си със специалност, НЕпряко свързана с ''железния'' спорт. Специалността се занимава с логистика и управление - нещо подобно с интер-дисциплиниращ характер би ми дошло добре като цялостното изграждане като личност. Ако ли не, то поне едно такова образование би ми пазело гърба, ако съдбата ми попречи в по-горните начинания.
П. С. Абсолютно сериозен съм в намеренията си. Публикувам това, за да чуя мнение
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари