Сърцето ми бие два пъти по-бързо

Сърцето ми бие два пъти по-бързо
Преди два дни тя разбра, че нещо не е наред със сърцето й – биеше със 120 удара в минута и то в състояние на покой. Изплашиха я! казаха й, че сърцето и остаява два пъти по-бързо от това на нормален човек, естествено това не бе лекарско мнение, но я караше да преосмисли живота си в повече аспекти, отколкото тя можеше да предположи, че съществуват.

Мога ли да живея 2 пъти по-бързо от останалите, за да бъда пълноценна? Думите на баба се биеха в съзнанието ми – винаги бързаш. Винаги си припряна…. . ! ! ! ами да- казах си аз – родила съм се 17дни по-рано от очакваното, пораснах по-бързо от останалите (или по-точно ми се наложи да го сторя), заживях с любовта на „живота“ си на 18, винаги живея в утрешния ден, дори сърцето ми бие 2 пъти по-бързо …… явно има причина, но дали ще е твърде късно за равносметки, когато разбера каква е ?

Тя беше се пуснала по течението, но и това правеше бързо, точно както всичко останало и емоциите и се променяха толкова стрямглаво, както мислите, мнението и куп други неща. Нещо в нея не и даваше покой, дори и нощем , това я държеше будна до пукването на първия утринен лъч светлина… да страдаше от безсъние, което се бе превърнало в хронично, спеше два пъти по-малко от останалите….

За да може да живее, да мисли, да съществува, да е будна да, е тук! И самата тя си даваше сметка какво е това нещо, което я държи будна, но я беше страх да го промени – страхът от непълноценно изживяния сив ден прекаран в едностайния апартамент на „гаджето“ си.

Дните бяха безбройни и безкрайно дълги, но някак бях свикнала с тях, със самотата и всичко останало, което ме тормозеше. Исках да променя това, знаех как, но се страхувам и ме е страх да го напрвя. Знам че никой друг освен мен самата не може и не е длъжен да го прави, но нямам кураж да се „гмурна“ в непознатото и да променя нещата.

С него – господин стабилна връзка не бяхме правили сексо т 9 месеца………. , защото той имаше венерически проблем от който се срамуваше и не желаеше да иде на лекар и да вземе мерки, за да го разреши – изпитваше срам, а на мен ми писна да чакам от несериозното му отношение – към него, към нас, към мен, към 6 годишната ни връзка.

Въпреки това аз се примирих и заживяхме, смирено, като …. и аз не знам какво, дори не мога да го определя . не бях пълноценна и продуктвна, не съм и сега във абсолютно нищо, не знам дали бих могла да бъда…. Само на 24 г, съм, а се чувствам на 40, когато си затворя очите и си представя всичко през което съм минала и ми предстои да премина.

Винаги се утешавам с това, че има хора, които са по-зле от мен и трябва да съм благодарна на Бог, че имам семейство, което е здраво, че може би аз съм здрава, поне физически, ноооооо въпреки всичко гледам от собствената си камбанария. ИСКАМ ДА ПРОМЕНЯ ЖИВОТА СИ, НО СЕ СТРАХУВАМ 

Коментари (1)

Изпрати
sisi
sisi
05.04.2015 08:16
Аз бях в същото състояние 2 пъти. Веднъж по-малка от теб и 2-ри път по-голяма, на скоро. Първият път беше за около година. Спасиха ме книгите. После ме приеха студенка. И така излязох от този ужас. Мобилизацията и решенито да мисля повече за себе беше много трудна.
Вторият път беше досто по-дълго, но всичко пак дойде от мен. Приятели не ми помогнаха, защота като цяло трудно споделям и създавам впечатление за "силна и стабилна".
И в двата периода бях с мъж до себе си, във връзка. Бях се "отпуснала" изцяло върху тях, но това ми изигра лошата шега.
Моят личен извод от тези събития и съвет към теб е - бъди по-дейна, ако ще и да не ти се прави нищо. Насили се. "Апетитът идва с яденето". Не мисли и не планувай нищо "голямо". Нищо за далечно бъдеще. Това стресира. По-късно ще имаш сили за това. Така постепенно ще излезеш от това вцепенение и ще добиеш лична увереност.
2
1

Рейтинг

5
Общо 4 гласували
5 4
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: