Моят път е без изход

Здравейте, искам да споделя моита история с вас защото всичко ми тежи ужасно много. Живота ми мина тежко останах сама още малка, тръгнах по лош път защото нямаше кои да ми подаде ръка да ми помогне да си стъпя на краката. Съсипах си нервите с годините пропиляни с неправилните хора. Мъжете с които живях ме биеха тормозеха психически физически всякак. Към днешна дата се чувствам пълен парцал изцедена буквално. Без желание да се боря и да променя нещо.

Ставам и лягам със страх от хора които ме заплашват тормозят и т. н. Здравето ми вече се съсипа и то. Почти всичко ме боли а съм само на 28. В момента също живея с човек с които не се чувствам спокойна. Пак ми е стрес и напрежение. Няколко пъти направих опити за самоубийство защото вече не виждам смисъл да живея.

Или трябва да напусна страната и да започна на чисто и отначало или да умра. Но за чужбина не мога да рискувам защото сама пак ще попадна на хора които ще се възползват от мен. Единственото което искам е да си върна заемите, да се махна от тук и да живея спокойно. Не искам лукс не искам скъпи неща. По скъпо от дом и спокойствие няма. И здравето най важното!

Предполагам че не съм единствената жена в подобна ситуация. Много жени търпят и живеят с неправилните хора години наред от страх. Аз също го преживях и е ужасно. Бъдете живи и здрави и мислете преди да правите каквото и да е. И не вярвайте на хората всеки гледа ползата от вас. Не бъдете с които трябва от страх а бъдете с които се чувствате спокойно и щастливи.