Ezine.bg»Споделени Истории»Гняв и Омраза»Нападнаха ни на улицата, а съм бременна

Нападнаха ни на улицата, а съм бременна

Нападнаха ни на улицата, а съм бременна
Здравейте! Аз съм на 21 години, студентка в София. В момента съм в напреднала бременност и ми личи. Приятелят ми е играе в чуждестранен отбор и сега е в София, за да изкараме заедно празиниците. Вчера ходихме да пазаруваме някои неща за детска стая, защото детето скоро ще се роди, а той ще е в чужбина и вбяхме заедно почти цял ден. Трябва да кажа, че той е чернокож и хората непрекъснато се обръщат и ни гледат лошо. Обаче една бабичка започна да ни кълне на улицата, детето да се роди мъртво, приятелят ми да умре в мъки, че аз съм проститутка и т. н.

Аз не издържах и й извиках да се гръмне или да скочи под влака, тогава ни наобкръжиха хора и ме обвиниха в агресия. Приятелят ми се опита да ни защити спокойно както може, но нападателите бяха твърде агресивни. Появи се едно момче, което се застъпи за нас и запалши всички, които ни обижсдаха, че ще ги съди за расизъм и те се уплашиха и разотидоха. Той също си тръгна, без да го забележим. Просто искам, ако някой ден чете тези редове да му благдаоря и да знае, че ще го помним с добро.

Винаги съм била оптимист за живота си, но мисля, че тук хората са много подивели и изостанали и още след Нова година ще замина с приятеля си и ще се махна от тази страна. Винаги съм търпяла изолацията, на която са ни подлагали, докато приятелят ми живееше тук, но сега след като има за кого да се грижим, ще се наложи да напусна родината си и да търся по-добро място, където да защитя семейството си.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари (1)

Изпрати
Потребител#192998
Знам, че историята ми не се чете, но ми се иска да споделя, че се срещнахме с момчето, което ни помогна. Той е не е юрист или мутра, а е дванадесетокласник и отскоро живее в нашия квартал. Просто съвестта му е проговорила и направил това, което би искам да направи и някой за него. Вече подготвям документите по най-бързия начин и ако не успея да родя детето си в САЩ, със сигурност ще е в Канада и със сигурност ще направя всичко възможно да не се връщам повече. Сестра ми също вече живее в чужбина и след случилото се с мен няма да стъпи тук, още по-малко с приятеля си. Родителите ми също ме подкрепят и са готови и те да заминат, стига със сестра ми да сме в една и съща държава. Не пиша в този сайт от вчера. Преди съм споделяла за бившия ми приятел, който също е от друа раса. Неговото семейство, което е всъщност работливо и почтено, също напусна България, защото средата тук е враждебна към чужденците и те не успяха да се адаптират. Жал ме е този младеж, който ни спаси миналата седмица от тълпата. На него му се налага да живее в това просташко тесногръдо общество и вероятно да се бори ежедневно да се опитва да го направо по-добро. Аз обаче не мога така и трябва да мисля за моето си семейство и така... съжалявам, дано не съм обидила някого.
2
1

Рейтинг

3
Общо гласували: 1
50
40
31
20
10
Дай твоята оценка: