Изпитвам срам, смущение и вина да гледам хората в очите

Имам грозни очи със страбизъм. Не мога да гледам хората в очите изпитвам срам смущение и вина Какво да правя Мислила съм за самоубиство и имам 1 опит Ще кажете, че трябва да се примиря, но не мога, не се харесвам.

Поради тази причина аз не работя, защото винаги съм била дискриминирана отхвърлена и отбягвана.

Завърших страхотна специалност магистър, но това не ми дава самочувствие. Не съм тъпа и глупава, мога да водя разговор, но нямам и приятелки. Чувствам се много самотна отчаяна и обезверена. Не обичам да излизам навън, слагам тъмни очила, и въпреки всичко хората отвръщат глава от мен.

Ходя на психиатър, защото съм суицидна депресия и пия антидепресанти, за да бъда по освободена не задръстена и смотана и срамежлива, но и това не помага.
а.
Близките само ме използват когато имат нужда от мен. Живея с приятеля си много много години Да правилно го назовавам - той ми е приятел, защото не правим секс, познайте защо ?

Харесва млади момичета ФБ му е пълен с готини мадами. Даже си пише с тях. Съмнявам се, че има друга Животът ми е бесмзислен...