Да си зарежа ли семейството и да тръгна с другия
редакция:
Здравейте
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 18
55
47
33
23
10
Дай твоята оценка:
Коментари
И вие мили мъже обръщайте ни повече внимание..не забравяйте малките неща...те ни носят радост..Обичай те и бъдете обичани!!!
Ако не можеш да изживееш дискретно за четири дни съвършенната си любов, гледай "Мостовете на Медисън", нареви се хубаво и си стой при семейството, както направи Франческа от филма. Когато се почувстваш самотна, неразбрана, нелюбима и изконсумирана от домашните, или когато просто ти се прииска да усетиш пеперуди, пускай си го отново. Има терапевтичен ефект. Той Клинт Истууд за такива като нас го е направил тоя шедьовър :)Както и да постъпиш, след време винаги ще съжаляваш, че не си взела другото решение.
Няма нищо по-дразнещо за мъжа от мрънкащата, депресирана съпруга! Затова просто винаги, ама ВИНАГИ демонстрирай щастие, че го виждаш, както и любовта си към него ( колкото и да ти е трудно и мъчно ) Не бъди егоист! Опитай да спасиш семейството си! Децата ви ще са потърпевшите, ако направиш някоя глупост! Помисли първо за тях!
И все пак си мисля, че доста късно си се сетила да "спасяваш" брака си! Нещата се вършат навреме! Винаги бъдете откровени, никакви тайни, споделяйте! Трудно или не..... - ти решаваш! Живота си е твой!Все пак не ти пречи да опиташ! ;)
Късмет!