Да си зарежа ли семейството и да тръгна с другия

ама вие сте много интересни хора.представете си че точно в този мъж е намерила голямата си любов.и сега какво.да си направят удоволствието и после всеки да си тръгне.аз лично не мога така.бих се борила за любовта си.каквото и да ми струва.

Давай смело само ако можеш да си "пазиш" сърцето! В противен случай забрави ония палави чувства, отдръпни се навреме... иначе много боли! Бъди щастлива!!! Успех!!!!!

От опит:децата са най важни.Ще го разбереш,когато остарееш.:-)

Изживей си любовната авантюра, но накрая си запази семейството. В крайна сметка си жена, не само съпруа и домакиня. казвам го защото и да тръгнеш с "новият" мъж може пак да се повтори историята с домакинството и отчуждаването. Но докато не сте се събрали всичко е цветя и рози...и го задръж в това положение докато ти изнася...И после си се върни в семейството където вече имаш своите корени.

Здравей, това което аз бих те посъветвала е да запазиш семейството си здраво.Разговаряй с мъжът си, намери начин да се сближиш отново с него.Бракът не е лесно нещо, още повече за човек като теб с по-дълъг брак.Мисли за това , че досега с годините сте преминали през много трудни периоди и този е един от тях и , че трябва да го преживееш.Не се отказвай от брака си след проблеми които са разрешими. Всичко зависи от теб и него.Опитай се да разговаряш с него и да си върнеш близостта, сигурна съм , че след това ще откриеш отново тръпката с него и отново ще те свива стомаха. В момента си в период , в който сама казваш сте се отчуждили, навярно се чувстваш самотна след като и той пътува много, но съм сигурна ,че това не означава ,че вече нямаш чувства към него.Отдностно това с другият мъж според мен това не е никаква любов.Това е тръпката от чуждото, тръпката която на теб ти липсва в момента и за това се чувстваш добре, но нищо повече. Всичко това е моментно.Дори и да започнеш връзка и да зарежеш мъжа си всичко ще е само моментно, за това не си заслужава.Избягвай срещите с другия.Ако се засичате на определени места , спри да ходиш там.След което ти казах какво да направиш с мъжа си.Ако ме послушаш ще разбереш, че си е заслужавало.С разговори всичко се оправя и постига, те са най-важното за един брак.Дори незнам защо изобщо си споделила историята си като мисля ,че за толкова години брак това което ти казвам трябва да го знаеш и сама.Пожелавам ти успех и още толкова години брак :)

А децата ? Те как ще го приемат и как ще го преживеят ? Задавали ли си си този въпрос. Един мъж не заслужава да си оставиш децата. Срещай се с него, бъди му любовница, но не си разваляй семейството. Бъди щастлива с него и бъди щастлива с децата. Колкото до мъжа ти, да не си щастлива с него, но си щастлива с другия. Не оставяй децата без баща /при развод/ или без майка /ако решиш да отидеш с другия/. Аз също съм майка на две деца. И съм също толкова предана на семейството като теб. Вярно е, че никой не те пита, какво искаш, дали си уморена, какво жадува сърцето ти. Но пък не се оплаквам. Аз съм майка и децата трябва да са на първо място. Това го знам още от мига в който ги родих. Но аз съм доволна от живота си. Имам време и за ласки, и за целувки, и за секс и за развлечения. Отдадена съм изцяло на тях и това ме прави щастлива. Писва ми понякога, но това е какво да се прави. Друг е въпросът, ако мъжът ти те тормози психически и физически и децата стават свидетели на всичко това - тогава има много пътища. Аз лично бих поддържала връзка с този мъж - откраднати хубави мигове с него, но не бих си развалила семейството заради него. Може би след 10-на години, когато децата пораснат. Никога не е късно човек да бъде щастлив.

Здравей.
И аз имам подобна съдба като твоята. Бях омъжена 11 години. Имам прекрасен син на 8 години. Последните 4 години от семейния ми живот имах връзка с друг мъж, когото много обичам все още. С него се чуствах като на седмото небе. Разведохме се и двамата, разбихме 2 семейства и най - накрая заживяхме заедно. Това обаче продължи само 5 месеца. Сега сме разделени. Моите приятелки ми казваха, че всичко е хубаво докато е скрито, но аз исках да съм с него. За едно поне не съжалявам, че се разведохме с мъжа ми. С него не бях щастлива. Сега съм сама с детето и се надявам да срещна някой, който да ме приеме такава каквато съм.
А това какво трябва да направиш, зависи само от теб. Аз послушах сърцето си и не съжалявам.
Желая ти успех каквото и решение да вземеш.

Здравей MONIS. Това, което описваш ми е до болка познато. От 21 год., когато нашата връзка с моето човече започна, бях на 26 г., а сега съм на 47 г. Не мога просто да ти опиша с думи през какво ли не сме преминали, какво ли не сме преживяли, но сме си заедно, макар и да живеем на 110 км, един от друг - разстоянието няма никакво значение за нас. Моите деца също пораснаха, а от 4 год. вече съм и баба на прекрасно внуче. А моето човече така си и остана самичък - просто не можа да намери подходящият човек, който да бъде до него. А и аз не знам как щях да го преживея - друга да заспива и да се буди до него. Може и да съм егоистка спрямо него, но не си го давам пък и съпруга не искам да деля с друга жена. Много пъти съм си мислила, че просто съм една щастлива жена, която има двама мъже в живота си, които да я обичат и на които може да разчита за всичко, винаги и по всяко време. Много ми е хубаво и с двамата, дори искам и тройка да си направим, но знам, че това никога няма да стане, защото и двамата изгарят от ревност при мисълта, че съм в леглото на другия, защото съпругът ми знае за него, тъй като ни хвана двамата на калъп, но това беше преди 20 год. Аз тогава си му казах, че това той трабваше да го знае само, че не по този начин и поисках развод. Но той цяла нощ плака и ми каза, че аз съм неговата първа и последна любов и ние си продължихме и си продължаваме. До ден-днешен връзката, с моето прекрасно, миличко писе. Съжаляваме само, че годините минават адски бързо. В състояние съм до безкрайност да ти пиша, но мнозина биха ме упрекнали, че това просто не може да е истина, а нашата любов е просто като един безкраен турски сълзлив сериал, защото е адски трудно и на двамата, но ние просто се опитваме да се примирим със съдбата си, а съдбата просто не можеш да я промениш. Желая ти успех в новата връзка.