Да си зарежа ли семейството и да тръгна с другия
редакция:
Здравейте
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
На 34 години, домакиня с 12 годишен брак и две прекрасни деца. До тук всичко добре, но има един проблем..
През всичките тези години, бях най–добрата съпруга и майка и аз самата останах на последно място. Семейството винаги е било всичко за мен. С годините обаче стана като работа по задължение...
Подготвяне на децата за училище, готвене, чистене и всичко банално познато ежедневие за една домакиня. С мъжа ми се отчуждихме много.
Работата му е такава, че постоянно пътува и времето когато прекарва с нас, говорим или за децата или за положението в страната.
Вече нямаме никакви лични отношения и така е от доста време.
Преди време срещнах един мъж. Отдавна не бях изпитвала, онова чувство, дето нещо ти потрепва в стомаха. Почуствах се доста притеснена и ми беше трудно да отреагирам в разговора, който водехме.
Проблема се състои в това, че често срещам въпросния мъж. Нищо не е имало между нас, но усещам че чувствата са ни взаимни.
Имам семейство и не искам да го разбивам. Но има моменти, когато ми се иска, да остава всичко и да си тръгна.
Знам кое е правилното да направя в случая, но незнам дали е това което искам.
Ако може някой да ме посъветва нещо, който е минал през това. Благодаря предварително!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 18
55
47
33
23
10
Дай твоята оценка:
Коментари
ходи си на срещи докато ти омръзне, а това рано или късно ще стане, гарантирам!!
Аз лично имам доста приятели мъже /само приятели/, с които се чувствам добре ... с един на по бира, с друг на планина... това не пречи на връзката ми.
Намерила си си някакъв приятел, пийте си кафетата и толкова, нищо лошо няма в това човек да има приятели.
Според мен цялата работа се корени в това че скучаеш, може би не контактуваш с достатъчно хора, появил се е някой с който се забавляваш и дори без да е имало нещо си фантазираш глупости...
Според мен, или си намери някаква работа, или поне хоби, и още няколко такива приятели мъже, и ще осъзнаеш, че брак заради 1-2 часа смях в някое кафе не се разваля...
Що се отнася до личните взаимоотношения със съпруга ти, не го казвам за да те обидя, но за какво да си говорите освен децата и положението в страната... ако ти работеше, щяхте и за твоята работа да си говорите ...
С моя приятел сме заедно от 15 години, и си говорим за същите неща, неговата работа, моята, положението в страната ...
И какво значи "останах на последно място" ... това доста лесно се оправя, намираш време за себе си, и правиш нещо което те прави щастлива...
П.С - толкова ли сте ограничени такива като теб, в началото с мъжа ти разбирахте ли се? - сигурно. Същото ще стане и с новия - любовта е като при децата с играчките - вижда нова и тя е по-хубава от старата , ама и новата омръзва и искат още по-нова. Само дето играчките нямат чувства ......