Любовта ми към друг мъж
редакция:
Здравейте. Искам просто да споделя с вас нещо, скрита зад анонимността. Няма на кого да кажа как се чувствам, за това се обръщам към вас приятели от интернет.
Не съм в първа младост и никога не съм очаквала, че ще ми се случи нещо подобно. Всичко продължава вече 5 години. Той е семеен, аз също. Бяхме колеги, тогава започна всичко.
Знаехме, че се харесваме години преди да направим крачката, не бяхме говорили, просто го знаехме. Случи се някак от самосебе си, последваха много щастливи дни, месеци.
И двамата имаме добри семейства и не говорим за разводи. Просто изживяваме нашите мигове. В един момент жена му се усъмни за нашите отношения. Беше му забранено да ми звъни, а вече не работехме и заедно.
Но връзката явно ни беше обсебила и двамата. От тогава изминаха две години. Той всеки ден намира начин да ми се обади. Срещали сме се тайно три пъти за това време. С мъжа ми не поддържам интимни отношения.
Не мога да прекратя това, както със сигурност ще ме посъветвате, защото все пак пазя силни чувства към него и ми е приятно, пристрастена съм, търся го и аз. Ще ме попитате вероятно за чувството ми за вина към съпруга ми. Изпитвам го всеки ден, повярвайте ми.
Имам нужда от странично мнение и коментар, защото няма на кого да го споделя, а имам нужда да го разкажа.
Не съм в първа младост и никога не съм очаквала, че ще ми се случи нещо подобно. Всичко продължава вече 5 години. Той е семеен, аз също. Бяхме колеги, тогава започна всичко.
Знаехме, че се харесваме години преди да направим крачката, не бяхме говорили, просто го знаехме. Случи се някак от самосебе си, последваха много щастливи дни, месеци.
И двамата имаме добри семейства и не говорим за разводи. Просто изживяваме нашите мигове. В един момент жена му се усъмни за нашите отношения. Беше му забранено да ми звъни, а вече не работехме и заедно.
Но връзката явно ни беше обсебила и двамата. От тогава изминаха две години. Той всеки ден намира начин да ми се обади. Срещали сме се тайно три пъти за това време. С мъжа ми не поддържам интимни отношения.
Не мога да прекратя това, както със сигурност ще ме посъветвате, защото все пак пазя силни чувства към него и ми е приятно, пристрастена съм, търся го и аз. Ще ме попитате вероятно за чувството ми за вина към съпруга ми. Изпитвам го всеки ден, повярвайте ми.
Имам нужда от странично мнение и коментар, защото няма на кого да го споделя, а имам нужда да го разкажа.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.3
Общо гласували: 3
52
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
А и бъдете сигурна, че обектът на желанията ви не оставя жена си незадоволена....
Нищо не казвате за деца,имате ли такива?
Вероятно,да. Щом казвате,че не сте в първа младост,вероятно вече са почти самостоятелни. Предполагам,че заради хорските предразсъдъци си налягате парцалите до мъжа си и създавате илюзия за щастливо семейство...Каква е за вас функцията на партньора ви,ако вечер след тежък и напрегнат работен ден,когато сте на ръба на силите си, си говорите само за просрочените сметки, следващата вноска по кредита, поредната семестриална такса на детето ви, каското на колата и т.н. и като си изпиете заедно по навик 100гр.ракия преди вечеря, се усамотявате всеки в собственото си легло, без ни най-малка потребност да гушнете този човек, с който се борите с битовизмите. Странно разбиране за "добър" брак имат някои хора...Предлагам ви да си вземете отпуск за седмица поне, без телефони, без интернет, без телевизия, в природата и насаме със себе си, направете си равносметка за живота си - какво искате за себе си, кое ви прави щастлива и кое ви оставя равнодушна, защото ако само един подпис ви кара да живеете по начин и на място и с човек,които не изпълва гърдите ви с трепет,то определено имате нужда от промяна. И то без чувство за вина. Човек трябва да живее с гордо вдигната глава според съвестта си...
В пето ДКЦ в Студентски град има добра психоложка.