Любовта ми към нея е безгранична
редакция:
Здравейте. Първо искам да се извиня като мъж, че пиша в сайт за жени, но мисля, че една дама най-много би ми помогнала в този случай. Не искам да си казвам името, защото ще се чувствам по-добре да остана анонимен. Пиша в този форум, защото трябва да споделя това, което чувствам от вътре. Историята не е феноменална, различна, невероятна или пък като по филмите. Но си е моята история и е истинска.
Обичам едно момиче от много години, но постоянно нещо ми пречи да се видя с нея. От начало беше разтоянието, след това моето безразличие и сега липсата на време. За какво говоря ли? Когато се запознахме, живеехме в различни градове и не можех да имам голям контакт с нея. След това, като вече бяхме в един град аз се опитвах да забравя за нея, защото прекалено много години, когато бяхме на голямо разтояние един от друг, мислех само за нея и изобщо не обръщах внимание на други момичета.
И реших, че не трябва да се измъчвам с мисли за нея малко преди да се озовем в един град. Когато бяхме вече по-близко един до друг си писахме от време на време по нета, но само толкова. След още няколко години на усилия да забравя за чувствата си към нея и усиленото ми внимание върху други момичета, разбрах, че това не е решение и няма да ми помогне. След това почнах да си говоря по-често с нея по нета и да я каня да се видим.
Но тогава вече всеки от нас имаше прекалено много задължения и използваше свободното си време да се види с приятели. И така успяхме да се видим само веднъж и то по работа. Много бих желал да я видя поне още веднъж и да й кажа всичко, защото досега и това не успях. Може да е имало период, когата и тя е изпитвала нещо към мен, може този период да е и сега. Но не знам какво да направя.
Тя ми каза, че пази още неща, които съм правил за нея и ми каза къде работи. Дали ще е добра идея да отида някой ден до работното й място на края на смяната, да я изпратя до автобуса и да й кажа всичко или това ще е прекалено и ще я отдръпне от мен завинаги?
Моля хора кажете си мнението и ми помогнете, защото наистина съм сигурен че, обичам това момиче. Опитвал съм да забравя за нея, но не става. Всеки път когато видя нейна снимка или ми пише нещо по нета, отвътре започва да ми бушува от вълнение и . . . просто е неoписуемо чувството. И не мога да го спра.
Обичам едно момиче от много години, но постоянно нещо ми пречи да се видя с нея. От начало беше разтоянието, след това моето безразличие и сега липсата на време. За какво говоря ли? Когато се запознахме, живеехме в различни градове и не можех да имам голям контакт с нея. След това, като вече бяхме в един град аз се опитвах да забравя за нея, защото прекалено много години, когато бяхме на голямо разтояние един от друг, мислех само за нея и изобщо не обръщах внимание на други момичета.
И реших, че не трябва да се измъчвам с мисли за нея малко преди да се озовем в един град. Когато бяхме вече по-близко един до друг си писахме от време на време по нета, но само толкова. След още няколко години на усилия да забравя за чувствата си към нея и усиленото ми внимание върху други момичета, разбрах, че това не е решение и няма да ми помогне. След това почнах да си говоря по-често с нея по нета и да я каня да се видим.
Но тогава вече всеки от нас имаше прекалено много задължения и използваше свободното си време да се види с приятели. И така успяхме да се видим само веднъж и то по работа. Много бих желал да я видя поне още веднъж и да й кажа всичко, защото досега и това не успях. Може да е имало период, когата и тя е изпитвала нещо към мен, може този период да е и сега. Но не знам какво да направя.
Тя ми каза, че пази още неща, които съм правил за нея и ми каза къде работи. Дали ще е добра идея да отида някой ден до работното й място на края на смяната, да я изпратя до автобуса и да й кажа всичко или това ще е прекалено и ще я отдръпне от мен завинаги?
Моля хора кажете си мнението и ми помогнете, защото наистина съм сигурен че, обичам това момиче. Опитвал съм да забравя за нея, но не става. Всеки път когато видя нейна снимка или ми пише нещо по нета, отвътре започва да ми бушува от вълнение и . . . просто е неoписуемо чувството. И не мога да го спра.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари