Искам вече да помисля за себе си, но не намирам сили

Искам вече да помисля за себе си, но не намирам сили
Снимка: ezine.bg
Здравейте. Искам да ви споделя моята история,с която донякъде съм се примирила.

За момента живея в София,тъй като уча тук. Още с идването си се влюбих в едно момче. Много бързо заживяхме заедно.

Дори вече не си спомням причината,довела до това мое решение. Може би съм го приела като предизвикателство, а може би съм чувствала липса на близък човек в първите месеци.

Това продължава вече пет години. Аз работя много и здраво,за да си осигуря по-добър начин на живот. Имам амбиции и желание да се развивам.

Последните няколко години от връзката ми с този човек, аз буквално го нося на гърба си.

Поела съм всички разходи свързани с квартирата, храната. Не мога да разчитам на него за нищо, дори не си и говорим за истински неща, не го интересува нищо от моя живот.

На всичкото отгоре непрекъснато ми взема колата, която аз съм си купила, да се разкарва насам-натам с приятели.

С нищо не ми помага в къщи и това много ме дразни. Дори не можем да контактуваме нормално.

Продължавам да съм с него само защото го съжалявам. Пък и съм прекалено съвестна, за да го оставя, дори не знам къде ще живее.

Или може би просто нямам смелост да се разделя с него.

Ще се радвам, ако споделите опита си с мен. Как да приключа тази връзка,така че да не изляза аз виновната и лошата.

Много ми тежи вече, пък искам и аз да живея живота си.

Рейтинг

3.8
Общо 5 гласували
5 1
4 2
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (9)

Изпрати
kenobi
kenobi
10.11.2013 12:32
Така,до тука каквото прочетох излиза,че той ти е като воденичен камък на врата.Не помага и не допринася със нищо за вашите отношения.Защо си траеш и го търпиш...защо?Има ли смисъл?Така по този начин не помагаш преди всичко на себе си.Вземи се събуди и му покажи вратата.Понякога се налага да се вземат и крайни решения,дори и да са много болезнени.Просто няма друг начин,такъв е живота...
4
0
Веси
Веси
09.10.2013 07:56
Изгони го този търтей.
3
0
Йордан
Йордан
09.10.2013 07:42
Защо да си лоша? По-добре сам, отколкото съжаляван. Май ти нямаш смелост да се отдръпнеш от него. Зарежи го и си живей живота - много бързо лети и няма да усетиш кога ще станеш на 50-60 години.
3
0
Мими
Мими
09.10.2013 06:57
Изобщо не се бави, че ще ти мине живота... И не се разделяйте "за малко", а завинаги! Аз си изгубих младостта в надежди, че нещо ще се промени..., а и имахме 2 деца..., носих го на гърба си 15-16г., съобразявах се с това какво ще кажат хората, той какво ще прави без мен...Когато бях на 35 две млади момичета ме накараха да прогледна, а и децата ми започнаха да ме питат до кога ще стоим при него... взех решение и никога не си и помислих да се обръщам назад. Сега съм щастлива - преживявам всичко изгубено в младостта с мъж, който ме обича и уважава... Живота е прекрасен...! Не чакай като мен! "Късай и хвърляй", както казваше баба ми!
2
0
Писи Миси
Писи Миси
29.09.2013 08:28
Никога ,ама никога не бъди с мъж от съжаление!
5
0
aни иванова
aни иванова
28.09.2013 20:54
Веднага ти давам съвет разкараи го този и изобщо не го съжаляваи тои на това разчита че никога няма да го оставиш ти си наи важна.А за това как щяло да изглежда в очите на другите ще ти кажа едни думи които моята баба ми казваше някога ,,хорската уста не е чувал да я вържеш,,и винаги ще се намери някои да говори ти недеи да плащаш този данък обществено мнение ами се погрижи за себе си.Желаяти успех.
6
0
kenobi
kenobi
28.09.2013 17:57
Веднага на момента го зарязваш и го остави сам да се оправя,щом като не те оценя като човек,няма смисъл да си с него.Не може всичко да е на твой гръб :(
3
0