Искам вече да помисля за себе си, но не намирам сили

Здравейте. Искам да ви споделя моята история,с която донякъде съм се примирила.

За момента живея в София,тъй като уча тук. Още с идването си се влюбих в едно момче. Много бързо заживяхме заедно.

Дори вече не си спомням причината,довела до това мое решение. Може би съм го приела като предизвикателство, а може би съм чувствала липса на близък човек в първите месеци.

Това продължава вече пет години. Аз работя много и здраво,за да си осигуря по-добър начин на живот. Имам амбиции и желание да се развивам.

Последните няколко години от връзката ми с този човек, аз буквално го нося на гърба си.

Поела съм всички разходи свързани с квартирата, храната. Не мога да разчитам на него за нищо, дори не си и говорим за истински неща, не го интересува нищо от моя живот.

На всичкото отгоре непрекъснато ми взема колата, която аз съм си купила, да се разкарва насам-натам с приятели.

С нищо не ми помага в къщи и това много ме дразни. Дори не можем да контактуваме нормално.

Продължавам да съм с него само защото го съжалявам. Пък и съм прекалено съвестна, за да го оставя, дори не знам къде ще живее.

Или може би просто нямам смелост да се разделя с него.

Ще се радвам, ако споделите опита си с мен. Как да приключа тази връзка,така че да не изляза аз виновната и лошата.

Много ми тежи вече, пък искам и аз да живея живота си.