Как да помогна на сестра си?

Здравейте на всички Казвам се Звезделина и съм студентка на 22 години. Имам по-голяма сестра на 25. През ноември тя напусна съпруга си и дойде при мен заедно с 2-годишната ми племенница. Живея сама на квартира, а родителите ни работят във Франция и помощта, която могат да ни укажат е основно материална, но нека се върна на темата. Още същата вечер мъжът дойде да ги търси при мен. Не исках да му отварям вратата, но той така крещеше, че целият блок да го чуе и бях принудена да го пусна вътре. Направи такъв цирк и след като разбра, че сестра ми няма да се върне при него, взе детето и си тръгна.

Ужасно беше да гледам как тя се влачи на колене пред това животно, плаче и му се моли да не взема дъщеря й, а аз не можех да направя нищо. От ноември до сега лично той не й позволявал да види детето нито веднъж. За 2 месеца е виждала малката само 2 пъти и то по милост на майка му. Жената тайно от сина си я извика. Той дори е преместил малката в друга ясла, за да не може да отиде да я види там. Аз се опитах да говоря с него, но той ми се разкрещя и ме изгони без да ми позволи да я видя. Съответно аз помолих приятеля ми да отиде и да поговори с него като мъж с мъж и да му обясни, че това което прави е нечовешко. Разделя майка и дете. Естествено всичко беше без резултат. Сестра ми се притеснява да заведе бракоразводно дело, защото мисли, че няма да й дадат попечителство.

Тя учи все още магистратура и е безработна. Няма и дом. Родителите ни изпращат пари, но това няма да е от полза в съда. Тя не може да докаже, че той е причината бракът им да се разпадне. Вече се чудя как да й помогна. Не иска да сигнализирам в полицията. Баща ни ще се прибира за малко в България следващия месец, но мисля, че дори да говори с мъжа й отново няма да има резултат. Този боклук не се притеснява от никого. Разбирам, че и той обича дъщеря си и съм виждала как се държи с нея, но това, което прави сега е изродщина, изкривено възприятие за любов към детето и към сестра ми.

Кака ми се поболя. Станала е кожа и кости - 45кг, бледа. Сготвя ли й нещо вкусно, едва го докосва. Задам ли й въпрос, в повечето случаи се оказва, че не ме е чула. Болно ми е да я гледам така с вечно насълзени и зачервени очи :X Само на кафета и валериан. От както й взе детето, всяка вечер спи с плюшеното мече на малката, което остана вкъщи. Хубаво и добро момиче се съсипва. Много я обичам и искам да направя нещо за нея.

Опитвам да я разведря поне малко, докато намерим решение на проблема. Нищо не става. Каних я няколко пъти да излезе с мен и мои приятели, но всеки път отказва. Този боклук я съсипа! Дори и на Коледа отказа да даде детето. Не знам как да постъпя и всяко предложение ще ми е от полза. Благодаря на всички, които са отделили време да прочетат историята. Извинявам се, стана малко дълга. Ако имате идеи, моля споделете, ще съм много благодарна.