Ezine.bg»Споделени Истории»Искрено и споделено»Не мога да реша дали да замина

Не мога да реша дали да замина

01.11.2010 | 00:00редакция:21.11.2024 | 15:34

Поставена съм пред една дилема, която не мога да разреша. За това искам да ви помоля, да ми дадете някакъв съвет, за което ще ви бъда благодарна.

На 26 години съм и имам добра работа. Занимавам се с това, за което съм учила и работя с удоволствие. Изобщо, мисля, че имам добра професионална реализация.

Но приятелят ми, с който имам три годишна връзка преди година замина за Испания. Чуваме се почти всеки ден. Ходя на гости там.

Сега ме увещава да напусна работа и да замина при него. Иска да заживеем заедно и да създадем семейство.

Аз обаче не говоря испански. Давам си сметка, че там няма да мога да работя. А дори и да намеря нещо, то никога няма да бъде като настоящата ми работа. Ще трябва да се върна назад в професионалната си кариера.

Не мога да реша как да постъпя.Обичам го и мисля, че той е правилния човек за мен. В същото време ще ми е трудно да изоставя и работата си, която също харесвам.

Виж повече

Facebook

Любими

Twitter

Подобни Истории

‹›

Не мога да отслабна

Не мога да забременея

Не мога да свърша

Не мога да спра да ям!

Не мога да го забравя!

Не мога да кача килограми

Не мога да взема решение

Не мога да му кажа

Не мога да го разбера!

Коментари

НИ

С други думи си поставена пред дилемата, любовта или работата. Не знам кое ще избереш, може би това, което обичаш повече. Бих искала само да напомня, че каквото и да избереш гаранции няма. В смисъл, че дори да отидеш в Испания, никой не може да ти гарантира, че няма да се разделите там(защото проблемите в чужбина са доста тежки понякога). От друга страна пък в България също много лесно можеш да си загубиш работата.

04.11.2010 01:09

Една емигрантка

Мило момиче! Акъл няма да ти давам, но ще ти разкажа моята история, а ти сама ще прецениш. И така - преди повече от 5 г. мъжът ми замина за Испания. Имахме двама студенти и ипотека на семейното жилище, а заплатите ни на вишисти не стигаха за нищо. Отначало е спал където намери, работел е каквото и когато намери, гладувал и мизерувал е. Постепенно си е намерил работа, квартира и на 6 месец започна да настоява да замина и аз. Заминах отначало за малко по време на отпуската, а по - късно напуснах работата си в България, която много обичах и се установихме в Испания. Работели сме какво ли не, но бяхме много доволни, че сме заедно и че за 1 г. успяхме да изплатим ипотеката, а децата ни имаха достатъчно пари. Но разбрахме, че не всичко е пари.

03.11.2010 17:52

Чопър

Мила Госпожице, работата в чужбина не е лъжица за всяка уста. Колкото повече си бил отчаян в България и си натрупал лоши преживявания, толкова повече ще си мотивиран да се бориш с трудностите на новото място и да останеш да живееш там. В повечето случаи обаче чужбината не е място за мимози, а за борчески натури. Но едно от най-важните неща в живота, е чувството, че си обичан и обичаш. При добро желание ще научите и испански, има курсове, този език не е труден. Ако не - си стойте на работа в България, след някоя друга година ще сте една захаросана стара мома, която не си е подавала носа от България и си мисли, че от Витоша по-високо нема и от Искъру по-дълбоко нема.

02.11.2010 23:11