Баба и внучка

Някой като каже "баба" и не знам защо единственото, за което се сещам е "мекици"! :D

не се притеснявай,аз същото съм го изпитала,винаги казваше баба ми нашата Галя а аз и брат ми бяхме чужди. Това колкото и да искаш не можеш да го промениш така ще си остане. Съжалявам че ще те разочаровам но положението е такова.

Мило момиче, знай че баба ти има проблем, неможе да не те обича............аз също съм баба и боготворя своите две прекрасни момиченца, неможе една баба да обича едното повече от другото.......има проблем мило дете.....обичай баба си...........ще разбереш един ден и много ще съжаляваш че си била несправедлива.....моите момичета казват че БАБА Е ВЪРХА.....

по голяма тъпотия не бях чела :Д

Е вЕрно ли има хора, които занимават другите с подобни "проблеми" !!!!! Вече и аз мисля, че някой седи и си смуче от пръстите нещо да напише.....

Просто приеми факта, че бабите винаги обичат повече едните внуци.
При мен беше така, че цялото внимание беше за братовчедите, а аз и сестра ми винаги бяхме на заден план. Братовчедите са "умни, хубави, успели, прекрасни дечица", а ние сме просто... ние. Нищо, че сме много по-добре от братовчедите. И никога не пропускаше да пусне някоя УЖ шега за нас, или за семейството ни.
Но това е съвсем нормално и ти не си виновна за това. Просто бабата си прожектира отношението към родителите на техните деца. Бабата очаква винаги специално отношение. Може би заради възрастта така се получава. И ако вашите с най-малкото нещо не са оправдали очакванията й, повярвай ми, тя си го изкарва на теб.

Аз имам... горе-долу същия проблем. Баба ми вече(от миналата година) живее с 10-годишната ми братовчедка и майка й (тоест моята леля) и леля ми е... като шеф на баба ми и каквото каже тя, баба ми това прави. И вече толкова се грижат за братовчедка ми, че чак на нея почва да й става досадно, но майка й не я оставя. И затова вече и баба ми постоянно мисли и говори за братовчедка ми и на мен ми става досадно. Веднъж извиках баба ми с мен, до центъра на града, защото майка ми не можеше да дойде с мен, баба ми веднага се съгласи и дойде(и тогава отново си помислих, че може би наистина ме обича и мен... примерно днес, след първия учебен ден, искаше да дойде да ме види с униформата и... ми се радваше ;D Не точно както на бебетата, но да... беше радостна/Надеждата умира последна (:/), но по едно време каза, че в еди-колко си часа трябва да се прибира... познайте защо, разбира се, заради братовчедка ми... Дори с майка ми сме опитвали да кажем на баба ми, че обръщат наистина доста повече внимание, на нея, а мен, и цялото ми семейство, са ни зарязали... но, явно леля ми, й е говорила нещо, отново, за нас... и вече съм се примирила с това, защото въпреки всичките ни опити да й покажем как се чувстваме, тя продължава да ходи постоянно подир братовчедка ми и винаги, каквото и да говорим, да успее да замеси нея в разговора и да обърнем темата към проблемите на братовчедка ми - нейната, явно, любима внучка... И винаги оправданието й, че се грижат толкова добре за нея и са все подире й, е "Тя е по-малка". Да, тя винаги ще е по-малка от мен... няма НИКОГА да стане по-голяма от мен. Ами, когато аз бях колкото нея? Да не би някой да е ходил все след мен? Не е, напълно сама започнах да се оправям от втори клас. Да, но тогава, отново, тя беше по-малка от мен... значи аз би трябвало да мога да се оправя, въпреки че когато тя беше на същите онези мои години, когато аз бях, отново, "по-голяма" от нея, а тя беше "малка", тогава отново тя беше "малка", а аз "голяма". И вече просто съм се примирила и не ми пука особено много, приела съм, че "нямам" баба и това е... Малко гадно, имайки предвид, че живеят на горния етаж в блока и всеки ден ги виждам и... всеки ден чувам какво станало с братовчедка ми, а аз... явно съм нищо или поне съм доста по-маловажна от онази ми вечно обгрижвана братовчеда >< Винаги се говори за нейните проблеми, а за мен никой(тя или леля ми) не пита, защото съм "по-голяма" и ще се оправя, все някак(Нали съм "по-голяма", все пак... -.-')... Ами, да...Не мисля, че ти помогнах, дори това, което казах не е много хубаво, но... И аз имам такава история и... видях някои, които ти предлагат да й кажеш как се чувстваш, да си излееш всичко. Пожелавам ти успех с това (: Но ако се получи както при мен... искрено ти съчувствам /:

изкуфяла работа кво искаш.....

Баба съм на две внучки,обичам ги и двете толкова много,но по-голямата също ревнува от по-малката.Търся вината някъде в себе си,защото аз сам тази,която е с най-голям житейски опит.Искам двете да се обичат,но явно няма да се получи и от тази мисъл много ме боли.

научи се първо да пишеш правилно, не се казва - ОТ НЕМА И КЪДЕ, а от немай къде - стар български израз, пфу