Мемоарите на една гейша

Здравейте. Тъй като вече не ми останаха приятели, реших да споделя тук.

Кой знае, може поне малко да ми олекне. Така когато бях на 17 напуснах дома си заради едно момче. Живяхме в продължение на 3 месеца заедно в неговата квартира. Един ден разбрах, че съм бременна и реших да му кажа.

Когато разбра, той не се зарадва особено, напротив дори се ядоса, но нищо не каза. На другия ден когато се върнах от училище в квартирата, не намерих никой. Намерих само една бележка на която пишеше: Сори мило, не може деца да гледат дете. Сбогом.

В тоя момент почуствах такава болка, тези думи се забиха като нож в сърцето ми и така за кратко време се оказах сама, бременна, без пари и работа, а бях само на 17. Опитах се да се върна вкъщи, но баща ми ме изхвърли с думите: Махай са от тука, боклук такъв.

Тръгнах си от дома с намерението да се самуобия защото друг изход просто не виждах. За щастие обаче имах една приятелка, която не ме остави както всички други, а дойде и ми вдъхна смелост да продължа да живея. Така и направих, още на другия ден абортирах и започнах нов живот, намерих си работа и се научих да бъда кучка :evil:

След като завърших средно исках да продължа с висше, но ми трябваха пари. Една вечер отидох на дискотека. Там се запознах с един бизнесмен, започнах да спя с него за пари.

Връзката ни продължи близо година и половина. Докато бях с него се запознах и с други бизнесмени, спях и с тях и така си осигурявах таксата, както и разкошен живот. Бях нещо като елитна проститутка.

Щом се дипломирах, прекратих този живот, преместих се в друг град за да започна за втори път на чисто, намерих си почтенна работа и жилище и започнах пак от нулата. Срещнах и един мъж, който ме заинтригува. Започнахме да излизаме заедно и един ден той ме представи пред приятелите си.

И можете ли да си представите кой видях там. Иво, момчето, което ме заряза така брутално бременна и без пукната пара, момчето заради, което провалих живота си. Колелото на съдбата така ни завъртя чее...

Бях направо смаяна, просто не бях на себе си, не помня как даже съм си излязла от стаята. Помня само как вървях към дома си и проклинах съдбата си.

После се запознах с друг мъж, омъжих се за него и сега съм щаслива, пък чакаме и бебе. Та така, исках просто да разкажа на някой. Много от вас сигурно ще ме осъдят, ще си кажат пада ти се, щом не си послушала вашите. Но, ако все пак някой ме разбере.

Благодаря. А и идин последен въпрос: Как мислите дали да разкажа и на мъжа си за това, дали ще се отдръпне като разбере за живота ми преди и най - вече за това, че съм била проститутка за известно време:cry: