Как искам да познавам жената, която ме е родила

as lihno misla he niama nyjda da ia potursi6 spored men 6tese razoharovah ako tia ima jelanie neka da te potursi .

Аз също съм осиновена като дете. Сега съм на 41 години. За съжаление отново сираче, майка ми и баща ми починаха. Аз също си задавам въпроса коя е тая дето ме е родила, имам ли братя или сестри? Просто ми е любопитно, така или иначе вече съм сама. Дори и да разбера коя е никога не бих и казала майко, майка е тая дето я загубих преди 3 години, която направи всичко за мен и остави голяма болка в сърцето ми.

И защо наричаш майка тази, която те е изоставила? Било и е лесно да бяга от отговорност. Тези така наречени майки мислят само и единствено за себе си. Изобщо не я търси е моят съвет. Даже забрави, че си осиновена. Родители са ти тези, които са те отгледали и не са те лишили от нищо, тези които не са спали по цели нощи, когато си болна, тези които се радват дори и на най малкия ти успех и тн и тн. Изобщо не мисли за тази, която те е родила. Тя не го заслужава.

Аз и съпругътт ми осиновихме прекрасно момиченце преди 4 години и половина. Тя вече знае всичко! Едва ли нейната птпрекрасна главичка разбира истинската същност на нещата сега-тя е само на 5, но това ще ни помогне в бъдеще да изградим истинските отношения м/у дете и родители - на доверие. Вероятно ще иска да намериа биологичната си майка, а може би не ... нямам представа... Но каквото и да реши, със сигурност ще знае, че до себе има МАМА и ТАТИ, които независимо от всичко са нейните най-добри приятели. Дори ако знам, че мисълта за биологичната майка ще й тежи и това ще й попречи да е завършена личност, аз лично ще й помогна да я намери и да изживеем заедно това, което трябва да се изживява. Със сигурност ще има момент и на отричане, обвинение, но човек в емоцията си е способен на какво ли не. Истината е най-силното доказателство за това дали обичаш. Скъпа, аз съм почти на твоите години и бих те посъветвала ако не можеш да живееш с тази мисъл ... намери я, но моля те дай си сметка, че това може и да е както приятно изживяване, така и голямо разочарование и ще имаш нужда от майка си, в чиято душа си се родила за да го изживеете заедно. Дори не е необходимо и да осъждаш биологичната си майка. Има вероятност да те е обичала и искала, но да е имала тежката участ да не може да се грижи и даде необходимото за да си щастлива... Темата е многодълга и бих могла да пиша много, но отговорът на въпросът е единствено и само в твоето сърце, душа и мисъл. Постъпи така, както ти би искала, както ти го чустваш и както сърцето ти диктува... Ти имаш най-доброто в момента - Родители. Всичко останало е въпрос на време да се надживее, преживее и приеме като факт... УСПЕХ в търсене на себе си!

искаш да видиш родната си ...да не си полудял...та тя те е оставила очевидно е че не те иска да не си сляп?

Здравей мила ,аз съм осиновителка на две близначета.С моя мъж решихме да им празнуваме два рожденни дни един когато са се родили и втори когато сме ги осиновили.Така ще ни бъде много по лесно да им кажем като станат на 6 7 години.Моят съвет към теб е да споделиш с осиновителите си , че знаеш но бъди много внимателна с тях увери ги, че те са единствените хора на които държиш.опитай се да им обясниш,че искаш да намериш биологичната си майка поради една единствена причина, да видиш от къде произхождаш.Това е нормално човешко чувство което всеки от нас е испитал.Но мила не се вкопчвай в тази идея и не възлагай много надежди, за да не се разочароваш.Възможно е жената която те е родила да не иска да те види, може би си има семейство от което крие тази тзйна .Бъди благодарна на осиновителите си и на бог, че ти е дал читави родители,защтото може би не знаеш колко биологични родители тормозят, оставят да гладуват и дори убиват собствените си деца!!!!Успех

мила аз бях на 3г когато майка ми ни заряза сега сам на 34 а я познавам от 15г но неми пука за нея тя не ме е гледала и ми е чужда така че несе тормози толкова

Аз също съм осиновена.На 20 години съм, но аз знам че съм осиновена от дете. Мила от човек в твоето положение ще ти кажа само едно. Твоята истинска майка е тази, която те е отгледала.Тя е била тази, която те е гушкала, приспивала, стояла е до леглото ти когато си била болна, почиствала ти е раните и ти е трила сълзичките.Тя е тази, която те е гледала 31 години.А другата просто те е родила и изоставила... Знам че ти е любопитно, на мен също, но не се измъчвай, за да те е оставила е имала причина.Ако толкова искаш има си начини да я издириш, но според мен няма смисъл. За финал ще ти напиша един цитат, който моята майка ми повтаря: "На кого принадлежи цветето - на този, който го е посадил или на този който се грижи за него?"
Успех :)

А дали Вашата близка ви е казала истината?Има много злобни хора,които казват неща ей така,без да мислят за последствията.Много хора,които са осиновени искат да знаят коя е истинската им майка,но обикновено това носи повече болка отколкото радост.Вие ще решите как да постъпите но премислете добре
как ще се отрази това на майка Ви,на тази,която Ви е отгледала,защото тя е истинската Ви майка.Съдейки по възрастта Ви,със сигурност Вашата майка е около 60-65 години.Може би Вашето признание ще се отрази зле на здравето й.Премислете всички "за" и "против" и тогава действайте.Успех!

Мила госпожо, преди 9 месеца и аз разбрах, че съм осиновена. Аз съм на 41 години. Предполагам, знаете как съм се почувствала. Казах на майка ми (баща ми е покойник), но тя отрече. В селото, от което произхожда майка ми се говори, че са ме осиновили, и че вероятно имам сестра, тъй като две деца са били осоновени в един и същи период, но с разлика във възрастта една година. Говори се също така, че биологичните ми родители са починали в катастрофа, но аз не знам нищо за това. И не ме интересува. Не искам да знам дали наистина имам сестра, не ме интересува дали наистина родителите ми са живи или покойници. Аз имам една майка и нищо не може да ме накара да спра да я обичам и да тръгна да търся някоя непозната жена. Ами ако откриете, че майка Ви се е отказала от Вас? Наистина ли искате да минете през това? Целунете майка си и не мислете за някого, за когото може би не сте означавали нищо. Прегръщам Ви силно!