Ezine.bg»Споделени Истории»Гореща Тема»Съжителство със и без брак

Съжителство със и без брак

редакция:
Ива БорисоваИва БорисоваНовак / Автор
Съжителство със и без брак
Здравейте драги читатели! Ако ви харесва да четете темите които засягам, сега ще ви занимая с още една доста популярна в настоящето ни общество. А именно - съжителството със или без брак.

Както повечето млади хора така и аз не се отличавам от тях. Мисля, че дори имам какво да кажа в полза и на двете страни. Ако имате желание да споделите своя опит, може да направите това в коментарите си по-долу.

И така:

Съжителство без брак или така нареченото фактическо съжителство е доста предпочитано у нас през последните 24 години. Въпреки, че напоследък бих признала, че българина все повече се обръща към „старомодния“ начин или бракосъчетанието.

Популярно обаче си остава образуването на семейства и създаването на деца, без да се сключва граждански брак. Дали защото сме загубили вяра в брачната институция или защото смятаме, че „и така ни е добре“, оставям на вас да коментирате.

До определена възраст на повечето хора не им се обвързва сериозно или поне не веднага. Навярно и вие сте чували някой да казва, че със и без брак няма да е по различно и да обича повече или по-малко половинката си. Че с единия му подпис или даже дори, че бракът би разрушил идилията във връзката им. . .

Но за какво всъщност се женим?!

Според християнството, бракът е съюзът мeжду свободни мъж и жена, като са налице два елемента: любовта помежду им и желанието да се посветят един на друг и да свържат живота си, като заявят това пред техните близки и роднини, а с църковния брак и пред Бог.

В известен смисъл и извънбрачното съжителство отговаря на тези две условия. Партньорите се обичат и живеят заедно, споделят си грижите и радостите, но в него липсва нещо много важно. В съжителството без брак фактически пречи да се осъществят целите на брака. В него липсва твърдата позиция на двамата партньори да се посветя изцяло един на друг.

По начало бракът предполага дълготрайни и стабилни отношение: -“в здраве и в болест”, “в богатство и в бедност”, “докато смъртта ни раздели”. Той се гради върху обета за пожизнена вярност. Това дава спокойствието на съпрузите да развиват отношенията си, да градят общи планове, да си помагат един на друг. За много да живеят заедно преди брака е един вид проверка, но за други то е алтернатива.

При едно такова съжителство малко или много тегне сянката на евентуалната раздяла, тъй като то има временен характер. Съзнателно или не това пречи и на двамата да повярват на 100% на партьори си и да му се посветят изцяло. Така те избягват това което ги обединява, тъй като при евентуална раздяла, би било още по-трудно.

Привържениците на съжителството без брак, не поемат твърдо отговорността, да се ангажират изцяло. Дали от минали разочарования или вътрешната им нерешителност, те си запазват моралното право да си тръгнат, когато факторът „ние“, загуби свързващата си сила. Много хора биха казали, че бракът не би спрял никого да си тръгне, да, но е значително по-трудно.

Хубавите моменти в една връзка са много. За съжаление обаче колкото и да се обичат двама души, рано или късно между тях възникват конфликти: - някой се чувства излъган, дискриминиран, онеправдан, не дай си боже разприте да преминат - за родителски права и или имущество. . .

Тогава ако не успеят да уредят спора помежду си, като цивилизовани хора, те се обръщат към държавните институции. Но държавата няма как да се намеси в отношенията им и да разреши проблема, тъй като те са останали извън рамките на закона.

Така оставеното положение крие много рискове, както за имуществото така и по отношение на децата в така нар. фактическо съжителство.

Според направена анкета, близо 66% от хората в България, предпочитат извънбрачното съжителство. Този факт води и до над 50 % от родените деца - да са извънбрачни. Още по-трагично става, като се сметне, че 80% от живеещите в съжителство, се разделят в рамките на 5 години. Няма да ви занимавам с процентите недоносени деца при неомъжените жени и проблемите с бременността им. Като при тях липсата на стабилност и сигурност по отношение на партньора им обяснява по-големия стрес.

При друго запитване, 75 % от мъжете, живеещи на съпружески начала се смятат за свободни, докато при жените е обратното, считат себе си за омъжени.

Споделете и своето мнение:

Има ли значение бракът за вас или съжителството без брак е за предпочитане?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Коментари

Анонимен
От опит и наблюдение
От опит и наблюдение
Бракът е нужен, но трябва да се модернизира. И това донякъде се случва с възможността да се сключва т.нар. "предбрачен договор". В него има възможност предварително да се поставят правила, които иначе се пренебрегват от партньорите в една рутинирана връзка. Във времената на безкрайна финансова нестабилност е важна взаимната опора между партньорите. А не всеки "да дърпа чергата към себе си". Когато това липсва- разделяш се, но всеки получава материално това, което е заслужил. Децата трябва да са обезпечени. Дори и разведени, родителите трябва да могат да ги възпитават и отглеждат в хармония. Да имат баба и дядо, да се уважават поколенията, да знаят своя "корен"! Иначе нещата започват да се доближават до едни мнооого далечни праисторически времена, и водят до тотална загуба на ценности!
16.08.2015 11:27
3
16
Петя Великова
Петя Великова
Живях без брак с един мъж 15 години. Сега съм на 40 г. сама с детето от този брак на квартира и без никакви права. Това съжителство трябва да се забрани със закон.
20.07.2015 22:01
3
3
Нася
Нася
Тъй като веднъж съм се вричала във "вярност", "в здраве и болест", "докато смъртта ни раздели" и т.н.т., мога да споделя само едно. Полагането на подписите един под друг и ислушването и изричането на гореупоменатите изрази не е нищо повече от един акт. В една връзка няма ли го вътрешното усещане за отговорност и стабилност спрямо половинката и бъдещето поколение всичко останало е "въздух под налягане". Няма да споменавам, че след раздяла минаваш през незнам си колко "кръга на ада" за да можеш да си върнеш самочувствието, достойнството, спокойствието детето ти да се развива в нормална среда, ако си нямал късмета партньорът ти да е ЧОВЕК, за който си е заслужавало извършването на акта наречен "граждански брак" Иначе признавам, че чувството е неописуемо при неговото извършване. Затова лично пожелавам на всички дами да изпитат това чувство само и единствено, ако са вътрешно убедени в смисала на думичките в кавички, които съм описала по-горе, както от своя страна, така и от страна на половинката си. Желая здраве и лични успехи на всички!
27.05.2015 07:57
8
Пипи
Пипи
Може да нямам брак, но имаме дете значи сме като тези с брак. Бракът и подписът са отговорност, според мен към партньора. Това дали имате дете няма нищо общо с брака.
Детето без брак наследява съответно родителя. По принцип така или иначе с или без съжителство с някой, детето пак ще те наследи, ако има какво. Житейска история, мои познат се ожени за момиче от дом (сирак), без да има жилищно наследство. Каквото и да се случи (развод, недай Боже смърт) първо ще подсигури майката на децата си после децата. С така наречения подпис.
Аз с ясното си съзнание давам обет пред бог и закон на партньора си, не на детето си.
26.05.2015 09:03
1
Мими
Мими
И аз сам за брака,и аз живея с приятеля ми на семейни начила вече 6 години,аз искам брак а той не,имаме дащерка 5 години .но как да кажа не сам сигурна,нямам стабилност :(
21.05.2015 09:30
6
6
Тони
Тони
Аз съжителствам без брак вече 15 години, имаме прекарасно и здраво дете, макар че родено недоносено, не от стрес поради липса на брак,а от преекламсия и плацента превия.т.е. научно обяснение за недоносеност има, но то не е свързано с наличието или липсата на брак.
Чудесно е ,че може детето да наследява имоти и от двамата си родители, защото бащата го е припознал, от което следва,че то има всички права на наследник, който е нисходящ.На практика може да получава и наследствена пенсия от единия родител, ако, не дай Боже, нещо се случи с него.
Факт е, че има много жени, които живеят в състояние на фактическо съжителство, но се водят самотни майки и част от тях са наистина такива, но друга част не са. Тук въпросът не опира само до брак, но и до морал на съответния човек.
14.05.2015 17:25
2
Пппп
Пппп
Всеки си избира как да живее, с или без брак, важно е да има преди всичко уважение!Ние живеем без брак, имаме си прекрасно детенце и се разбираме отлично! Какво ще промени един подпис? Аз съм "за" съжителство без брак.
10.04.2015 14:16
13
17
Тт
Тт
Ние бббббб
10.04.2015 14:06
Банго
Банго
Ако жената до мен предпочете варианта за съжителство без брак, това на секундата ще означава - край. Все едно си осигурява спокойствието, че може доста по-лесно да приключи връзката. Никой не е застрахован, но щом във всеки момент тя ще живее с тази нагласа - значи не е за мен. Другия момент е смяната на фамилията на жената (съпругата). Някои искат да си запазват фамилията или да слагат тиренца. Ако не иска всичко мое, ще получи нищо мое. Странен случай......
03.04.2015 11:01
13
3
1
Покажи всички подкоментари
руска
руска
живеенето без брак е разврат и двойките си плащат за това Ако се случи бащата да почине при катастрофа жената не го наследява и може да я изгонят ,но това е най малката беда Брака е свещенно тайнство и не бива да се пренебрегва
02.04.2015 09:45
3
2
1
Покажи всички подкоментари

Рейтинг

3.9
Общо гласували: 7
52
43
31
21
10
Дай твоята оценка: