Семейството ми го мрази, а аз съм бременна от него!
редакция:
Здравейте! Момиче на почти 20 години съм.
Имам приятел от повече от 2 години, но семейството ми не го прие още от началото. За това се крием през цялата си връзка. Те не само не го приемат, те го мразят. Особено майка ми е крайно враждебна към него. Само да се спомене името му и на секундата е избълвала обиди срещу него. Няма основателна причина. Никога не се е държал зле с мен, никога не ме е удрял, понася с мълчание държанието на родителите ми. Не го искат просто, защото е ТОЙ. Според тях не е достоен за мен. Винаги ми е казвал, че дори и да не е сега, все някога ще трябва да реша дали да остана с него или да го зарежа заради семейството ми. Отлагах това решение до последно, защото знаех, че избера ли него оставам без роднини до края на живота си. Майка ми сама ми го е казвала : " Избереш ли него, забрави че си ни дъщеря. "
Само дето този момент дойде. И решението го взе приятелят ми. Поиска от мен да се разделим, не можел да ме наранява още като ме държи до себе си. Чувствал се виновен, че ще изгубя всичко заради него. Минаха 2 седмици от тогава. Разбрах, че съм бременна. Никой не знае. Дори и приятелят ми. Не знам какво да правя. Не работя. Нямам пари за аборт. ако му кажа, няма да ми позволи да махна бебето. Ако поискам помощ от нашите, как ще им обясня кой е бащата? В безизходица съм. Сама си надробих тази каша. Знам го. Което и да избера, ще загубя много. Не искам да правя аборт. Може бебето още да не чувства нищо, но то с нищо не е виновно, че просто се е появило в неподходящ момент. Обичам и НЕГО страшно много, но просто нямам смелостта да застана пред нашите и да им кажа в очите всичко. Отгледана съм с бой, обиди и липса на обич. Може би това се е отразило на самочувствието и смелостта ми. Не знам. Не знам какво да правя! Моля Ви, помогнете ми!
Имам приятел от повече от 2 години, но семейството ми не го прие още от началото. За това се крием през цялата си връзка. Те не само не го приемат, те го мразят. Особено майка ми е крайно враждебна към него. Само да се спомене името му и на секундата е избълвала обиди срещу него. Няма основателна причина. Никога не се е държал зле с мен, никога не ме е удрял, понася с мълчание държанието на родителите ми. Не го искат просто, защото е ТОЙ. Според тях не е достоен за мен. Винаги ми е казвал, че дори и да не е сега, все някога ще трябва да реша дали да остана с него или да го зарежа заради семейството ми. Отлагах това решение до последно, защото знаех, че избера ли него оставам без роднини до края на живота си. Майка ми сама ми го е казвала : " Избереш ли него, забрави че си ни дъщеря. "
Само дето този момент дойде. И решението го взе приятелят ми. Поиска от мен да се разделим, не можел да ме наранява още като ме държи до себе си. Чувствал се виновен, че ще изгубя всичко заради него. Минаха 2 седмици от тогава. Разбрах, че съм бременна. Никой не знае. Дори и приятелят ми. Не знам какво да правя. Не работя. Нямам пари за аборт. ако му кажа, няма да ми позволи да махна бебето. Ако поискам помощ от нашите, как ще им обясня кой е бащата? В безизходица съм. Сама си надробих тази каша. Знам го. Което и да избера, ще загубя много. Не искам да правя аборт. Може бебето още да не чувства нищо, но то с нищо не е виновно, че просто се е появило в неподходящ момент. Обичам и НЕГО страшно много, но просто нямам смелостта да застана пред нашите и да им кажа в очите всичко. Отгледана съм с бой, обиди и липса на обич. Може би това се е отразило на самочувствието и смелостта ми. Не знам. Не знам какво да правя! Моля Ви, помогнете ми!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 3
50
43
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Факт - родители са, но в крайна сметка това е твоето лично щастие. Голяма си и ти си индивидуална личност. Никой не може да ти каже с кого ще си щастлива - само ти можеш да решиш това, дори да си сбъркала, това е твоят избор - не техният. Бъди с мъжа, с който си щастлива и отгледай детето, което си създала с любов. Не прави аборт.
Това все пак си ти и твоят живот, сама решавай кого искаш. Родителите ни не могат цял живот да са с нас и да ни водят за ръка. Те на времето са се избрали един друг, а сега е ред на нас - децата им да направим своите избори. Аз за себе си избрах любовта, а родителите са родители и все някога ще простят и приемат. Ако мислиш че наистина обичаш момчето до теб бъди с него. Всичко друго ще се нареди. Бъди СИЛНА!