Обичам го, дори след всичко сторено ..
редакция:
Здравейте. Моята история е следната запознах се с едно момче преди около 7 месеца. Запознахме се чрез братовчед ми. Той много ме хареса, но аз не го харесвах. Тогава бях съсипана заради раздялата си с човек, с който бях дълго време.
И така, той ме харесваше в продължение на два месеца и ме умоляваше да бъда с него, но аз не исках (и по точно не, че не исках, ами просто ме беше страх). В един момент обаче почнах да го харесвам.
Малко по-малко, накрая докато се усетя го ОБИЧАХ. Тръгнахме, но се оказа, че започна да ми прави номера, да се целува и натиска с други докато е с мен.
Приемах го много тежко. Скъсахме. Мина малко време и той ме умоляваше пак да сме заедно като каза, че ще е различно. Повярвах му и се събрахме.
Всичко беше ОК до втората седмица когато на една неволна игра, едно момче ме целуна по бузата. Реших да му кажа (обещахме си все пак без лъжи). Той го прие ужасно първите 20 минути, но след това ми каза неща, от което се отвратих (беше го направил с една от приятелките си).
Оправданието беше, че е бил пиян. Бях съсипана и все още съм. Една вечер се оказахме в една компания, той започна да ми говори колко много ми обича и ще е само с мен, аз му отказах.
След всички думи, които ми каза нея вечер, след седмица разбрах, че си има приятелка. Бях съсипана. Издържаха два дена, тя ми каза, че той я е оставил защото ме обичал и искал да бъде с мен, но не му вярвам вече.
До преди две седмици си мислех, че не го харесвам вече и не ми пука за него. Но се видяхме случайно, той ме прегърна. Аз стоях като вкаменена, усмихнах се и си тръгнах.
Когато се прибрах в нас се разплаках. Плаках около два часа. Все още го ОБИЧАМ, страшно много. Макар, че съм едва на 13 и сигурно на голяма част от тези, които ще го прочетат ще си кажат на тази възраст не можеш да обичаш.
Но повярвайте, обичам го.
Аз съм на 13, а той на 15.
Моля ви дайте ми някакъв съвет или ми подскажете какво да направя защото не знам дали да му вярвам.
И така, той ме харесваше в продължение на два месеца и ме умоляваше да бъда с него, но аз не исках (и по точно не, че не исках, ами просто ме беше страх). В един момент обаче почнах да го харесвам.
Малко по-малко, накрая докато се усетя го ОБИЧАХ. Тръгнахме, но се оказа, че започна да ми прави номера, да се целува и натиска с други докато е с мен.
Приемах го много тежко. Скъсахме. Мина малко време и той ме умоляваше пак да сме заедно като каза, че ще е различно. Повярвах му и се събрахме.
Всичко беше ОК до втората седмица когато на една неволна игра, едно момче ме целуна по бузата. Реших да му кажа (обещахме си все пак без лъжи). Той го прие ужасно първите 20 минути, но след това ми каза неща, от което се отвратих (беше го направил с една от приятелките си).
Оправданието беше, че е бил пиян. Бях съсипана и все още съм. Една вечер се оказахме в една компания, той започна да ми говори колко много ми обича и ще е само с мен, аз му отказах.
След всички думи, които ми каза нея вечер, след седмица разбрах, че си има приятелка. Бях съсипана. Издържаха два дена, тя ми каза, че той я е оставил защото ме обичал и искал да бъде с мен, но не му вярвам вече.
До преди две седмици си мислех, че не го харесвам вече и не ми пука за него. Но се видяхме случайно, той ме прегърна. Аз стоях като вкаменена, усмихнах се и си тръгнах.
Когато се прибрах в нас се разплаках. Плаках около два часа. Все още го ОБИЧАМ, страшно много. Макар, че съм едва на 13 и сигурно на голяма част от тези, които ще го прочетат ще си кажат на тази възраст не можеш да обичаш.
Но повярвайте, обичам го.
Аз съм на 13, а той на 15.
Моля ви дайте ми някакъв съвет или ми подскажете какво да направя защото не знам дали да му вярвам.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 2
50
40
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Знам,обичаш го ,искаш го ии онова чувство в стомаха като си помислиш за него, а онова чувство когато се сетиш за онези неща които ти е сторил и те е наранил? Боли ,нали?
Не се стягай,живей,излизай с приятелки, печи си дупето на плажа и да не го мислиш.
Ще има още много такива , и по-добри и по-лоши... ЖИВЕЙ докато можеш,искай свободата си,ще обичаш и за напред,няма да останеш туко така ;) не се притеснявай,поплачи си ако трябва, ще ти мине,всичко минава..
един приятел ми беше дал много ценен за мен съвет.. "И това ще мине" и да,ще мине :) Забрави го,ще дойде друг,който заслужаба любовта и вниманието ти :))) :)
Друга идея е да прочетеш някоя занимателна книга. Когато бях на твоята възраст бях голям фен на Хари Потър. Освен, че ще се разнообразиш, ще се научиш да се изразяваш малко по-добре.
Не си съсипвай детството с глупости. Когато станеш студентка ще имаш достатъчно време за купони и за гаджета, освен това ще те пускат легално в дискотеките :)